— Той няма да се почувства виновен, той само ще побеснее. Казвали сте го неведнъж и вие. Но аз, кой знае защо, не се боя от неговия гняв. Та какво ще кажете, ще ви стана ли кралица, или не?
— О, да! — отговориха и тримата в един глас.
— В такъв случай съобразявайте се с моите желания.
— Но той е вече наш крал, освен това и наш приятел — обади се Лазар.
— Така ли? Вече ви предупредих, че ще отричам. За да се обърне гневът ви против вас, задето сте го мамили.
Тя побърза да се отдалечи, преди тримата да се заловят да я убеждават, че е неразумна, високомерна, по всяка вероятност луда.
33
Таня не очакваше, че на другия ден, когато параходът хвърли котва, именно Стефан ще дойде да я вземе. Беше се надявала и затова се беше облякла добре, но не беше го очаквала.
Можеше да избира от куп хубави дрехи и трудно реши какво да сложи, за да му направи впечатление. Най-сетне се спря на тъмно-смарагдена пола и подходящ жакет с висока талия, закопчан до врата. Подаваше се само нежната бяла дантела на яката на блузата. Саша я беше снабдил и с две връхни дрехи. Дълга дебела светлосива пелерина, обточена с малко по-тъмна кожа и с качулка, поръбена със същата кожа лежеше в куфара до черно кадифено палто с мъжка кройка, поръбено с норка, с богата пухкава яка. Палтото й стигаше до глезените. Мъжете носеха подобни, но по-къси, само до коленете. Изглежда, на Саша му се е сторило забавно да й поръча палто от същия плат и в същите цветове като онова, което носеше този ден Стефан. Слава Богу, че тя се беше спряла на пелерината.
Стефан беше подчертано сдържан. Лекият поклон, с който я поздрави, беше формален и тя не можа да прочете нищо по лицето му, въпреки че очите му бяха този ден по-скоро кехлибарени, отколкото кафяви. Не беше сторила нищо, с което да го разгневи. Пламъчетата трябва да бяха подхранени от нещо друго, но тя не беше в състояние да отгатне какво.
— Надявам се, че пътуването не е било прекалено уморително за вас.
Наистина беше подчертано сдържан, а тя не знаеше как да го изтълкува. Означаваше ли това нежелание да си има отново вземане даване с нея? Или… Господ да й е на помощ! Да не би онези тримата да са му казали, въпреки нейната забрана, всичко, което беше споделила вчера с тях? Но ако е така, той ще поиска да го чуе от нейната уста. Освен това ще е бесен. А в момента Стефан беше само, по дяволите, не можеше дори да кажа какво беше. Хм, от разказите на приятелите му беше разбрала, че той е човек много по-сложен, отколкото бе предполагала.
Реши да се придържа и занапред към плана си. Ще се държи непринудено, леко предизвикателно, доста мило, може би дори малко дръзко — според ситуацията. Ще го изкарва от равновесие, докато разбере как стоят работите. Пълното му равнодушие по време на пътуването беше твърде показателно. Щом можа да я избягва в тясното пространство на един параход, щеше ли изобщо да го вижда след сватбата, когато ще има цялата си страна на разположение? Ако изобщо има сватба. Стефан ще намери, може би, някаква вратичка, за да развали годежа. Крал е все пак. Усмивката, която му подари, не беше толкова прелъстителна, колкото би желала. Успя само да му отговори приятелски:
— Пътуването беше доста приятно, но иначе и не би могло с толкова очарователни спътници.
Той очевидно не разбра саркастична ли е забележката, или не. Защото помълча, преди да отговори:
— За моите приятели могат да се кажат много лоши неща, но да бъдат наречени очарователни?…
— О, те са очарователни, когато пожелаят. За своя голяма изненада открих, че Лазар и Серж биха могли и да ми харесат. Що се отнася до Саша, мисля, че вече го обичам.
— Не казахте нищо за Васили.
— Да речем, че свикнах да търпя вашия братовчед. Въпреки неуморните му усилия да се държи неприятно. Освен това едва наскоро проумях, че имам отвратителен характер. Пък и не съм разбирала, че искреното приятелство на Васили към вас е допринесло много за отношението му към мен.
Тя се усмихна, вече по-доволна, защото изразът, който се появи на лицето му, беше неповторима смесица от объркване, раздразнение и гняв. Вече не знаеше какво да мисли за нея. В момента целеше тъкмо този ефект.
— Изненадан сте, че съм го разбрала толкова късно? — продължи тя. — Но как бих могла, след като Васили едва вчера ми откри причините за отношението си. В момента мога да обещая, че за в бъдеще ще се опитам да го толерирам, Ваше Величество.
Като чу титлата, Стефан свъси вежди. Най-сетне нещо, за което можеше да попита направо:
— Показали са ви документите?
— О, не е това причината, защото реших, че са фалшиви.
— Какво тогава ви накара да повярвате?