— Откровено казано, Саша. Той притежава великолепната способност, без да полага каквито и да било усилия, да представя нещата ясно. Той просто ми говореше, говореше ми за вас, за Кардиния, за мен, за сватбата. — Тя го погледна право в лицето, а гневните пламъчета в очите й трябваше да го предупредят за онова, което последва: — Защо, по дяволите, трябваше да ме лъжете, че Васили е кралят?
Той тръгна към вратата, уж за да я отвори пред нея, но всъщност причината беше, че въпросът й го зашемети и не можеше да издържи по-дълго погледа й.
— Бяхте толкова упорита. Смятах, че ако ви представим него за годеник, то лесно ще приемете всичко.
О-о, не! Стефан се надяваше лесно да се отърве.
— Но защо? — попита тя упорито.
— Защото жените подлудяват по него, преди още да си е направил труда да ги ухажва. Ако беше се опитал да ви печели, отдавна да сте негова.
— Уверявам ви, много се лъжете — изсумтя презрително Таня.
Той най-сетне я погледна и очите му говореха красноречиво — според него се лъжеше тя.
— Твърдите, че лоялността на Васили към мен е повлияла на отношението му към вас, но да ви е минало през ума, че държането му зависи и от друго. От стремежа му овреме да ви отблъсне от себе си. Отначало аз много настоявах да дойдете доброволно с нас. Но Васили предвиди последицата от лъжата. Той не искаше да се влюбите в него, щом ще ви се наложи да се омъжите за мен.
— Колко мило от негова страна — изпъшка тя. — Изглежда и двамата сте надценили значението на външността му. По някаква причина сте склонни да смятате, че една жена не се интересува от нищо друго. За жени без мозък може и да е вярно. Но повечето жени не са чак толкова глупави, та да се влюбват в мъжете само заради външността им. Васили наистина изглежда чудесно, спор няма. Но той е и най-арогантният, най-високомерният мъж, който някога се е раждал. Та не ме убеждавайте, че се е преструвал пред мен, но не е чак толкова отвратителен.
На Стефан чутото явно не му хареса, може би защото знаеше, че е бил не по-малко арогантен и високомерен. Но беше по-добър от Васили. Таня се надяваше, че той и не подозира каква разлика прави тя между тях двамата. Сега най-важното беше Стефан да повярва, че тя не е от онези глупави жени, които така остро беше нападнала. Не ставаше дума за любов. Боже Господи, вярваше, че толкова глупава никога няма да бъде. Но си даваше сметка, че се е поддала на чисто физическо привличане. Толкова непреодолимо, че желаеше този мъж дори в мигове, когато би предпочела в гнева си да го убие. Времето се оказа безсилно срещу това привличане. Тя го желаеше, достатъчно силно, за да се омъжи за него, да затвори очи за всичките му недостатъци. Но трябваше и той да я желае… Да я обича, независимо от това дали тя го обича или не. Само при това условие може да остави съдбата си в ръцете на този мъж. Вече не й оставаше много време, за да разбере дали изобщо е възможно.
Без да му остави време да се замисли над думите й попита:
— Когато разбрахте, че не се поддавам на лъжите ви, защо не ми казахте истината, защо не признахте, че вие сте новият крал на Кардиния?
— Но вие се съмнявахте във всичко. Не беше най-подходящият момент да признаем, че сме ви лъгали. Щеше да ви е добре дошло и да оправдае непоклатимата ви скептичност.
— Разбирам накъде биете — каза тя и сви замислено вежди. — Изглежда, изобщо не сте благоволили да се опитате да разберете най-съкровеното ми желание. Беше ми все едно кого сте ми предложили за съпруг аз просто не исках да се омъжвам.
Той дори не забеляза, че Таня използува минало време и отговори с безпощадна категоричност:
— И вие като мен, просто нямате избор.
— Сигурно е така. Помните ли какво казахте веднъж, когато Васили призна, че не би искал да се ожени за мен? Казахте, че кралят ще ме вземе за жена, независимо от това дали го желае или не, защото му го повелява дългът. Но вижте какво, Стефане, аз се замислих върху това положение на нещата, особено след като ми обяснихте, че сте всесилен в страната си, толкова всемогъщ, че можете да се ожените за мен въпреки волята ми. Но щом разполагате с такава власт, как ще ви накарат да вървите против желанието си? Можете просто да развалите годежа…
— Да, само че по една случайност, аз почитам баща си — прекъсна я той рязко и в очите му пламна истински гняв. — Сандор желае да ви види на трона и вие ще седнете на този трон, та ако ще дяволите да ви вземат. И не се опитвайте втори път да ме увещавате да пренебрегна задълженията си… Аз ще се оженя за вас, Таня, и нищо не е в състояние да ми попречи. Разбирате ли? Нищо.
Смайващо наистина, тя не се издаде, но след това обещание се почувства направо чудесно. Изкопчи желания отговор. Нямаше да направи нищо, за да развали годежа… Чудесно. Стефан не подозира, разбира се, истинските й чувства и тя ще се погрижи поне още известно време да не ги разбере. Нека си блъска главата над нови гатанки. Сега поне знае какво мисли той, а още дълго преди да пристигнат в Кардиния, ще го примами и в леглото си. Беше неизбежно, тя просто не можеше по-дълго да чака.