Това й спечели най-сетне вниманието му и един учуден поглед.
— Вие още ли не знаете защо ви изпратиха толкова надалеч? Васили можеше да ви обясни.
— Нямах желание да го питам — прекъсна го тя. — Но нали вас мога да питам за всичко, щом ще станете скоро мой съпруг.
Това окончателно го обърка, достатъчно всеки случай за да изтръгне от устата му въпроса:
— Значи приемате тази женитба?
Таня сви с привидно безразличие рамене.
— Ще зависи — каза тя.
— От какво?
— От вас.
— Какво? — възкликна той и погледът му стана изведнъж толкова пронизваш, че тя едва го издържа.
— О, как да ви обясня. Бихте могли да се опитате например да ме убедите, че искате да се ожените за мен, защото сте разбрал, че не можете да живеете без мен и ме обичате до полуда.
Той смръщи така гневно вежди, че тя сведе очи.
По дяволите! Гласът й трябваше да е сериозен, а не ироничен, би могла и да се ограничи с думите „искате да се ожените за мен“, а не да става смешна с останалото. Ето, той вече е сигурен, че му се подиграва.
Успя да развалиш всичко, малката. Беше чудесна възможност, но ти я пропиля. Нямаш капчица ум в главата.
Замисли се дали да не се извини. Поглежда го скришом и за малко не се засмя. Очите му пламтяха като въглени. Така го беше ядосала, че само по чудо не лежеше вече по гръб, разкъсвана от целувките му… Потръпна от страст само при мисълта, че… мисъл, която дотогава не й беше минавала през ума. Намерението й беше да го изкара малко от равновесие, да го принуди да издаде поне част от истинските си чувства. Не беше и мечтала за по-големи последици от пробуждането на неговия гняв. Но ето че те бяха налице, а тя нямаше нищо против да ги изпита върху себе си и то веднага. Колко по-лесно щеше да е, ако той вземе инициативата. Ще й спести усилията да го насърчава и, кой знае, може и да се види отблъсната.
— Настоявате ли за отговор, принцесо?
Гласът му прозвуча толкова мрачно и заканително, че тя се поколеба. Той още се владееше, но всичко висеше на конец. Неверен отговор можеше лесно да пререже конеца. Дали ще й хареса любов в пътуваща карета и то посред бял ден? В момента й беше все едно ден ли е, или нощ.
— Да — беше отговорът, който Таня даде с вирната предизвикателно брадичка.
— Когато се омъжите за мен, ще станете кралица — напомни й той. — Достатъчно основание, за да приемете сватбата доброволно и дори с готовност.
Това не беше отговорът, който очакваше. Още по вече, че въпреки предизвикателството й, Стефан продължаваше да пази самообладание.
Опита се да възвърне някакво съответствие между очаквания и действителност. Въздъхна и отново се загледа през прозореца.
— Просто не зная — измърмори тя, колкото да сложи край на разговора. — Все още свиквам с мисълта, че съм принцеса. Единственото, в което съм сигурна е, че с титлата дойдоха и чудесните дрехи. А после, вече по-сухо, добави: — Искахте да ми разкажете за кръвното отмъщение.
— Искал съм?
Погледна го с измъчена мимолетна усмивка.
— Да, искахте, защото сте убеден, че трябва да го зная.
Изчака мълчаливо той да я изгледа с дяволските си очи. Когато пламъкът в тях се поукроти, вече знаеше, че заключението му е било: поне тази тема няма да предизвика иронията й.
35
— Всичко започна с екзекуцията на Юри Стамболов. Той беше първороден син на могъщ барон и навярно затова си беше въобразил, че стон над закона. Уби любовницата си, само защото я подозираше в изневяра. Направи го не в припадък на ярост, или заслепен от страст, а напълно обмислено и хладнокръвно, на всичкото отгоре и глупаво — пред петима свидетели. Понеже беше син на барон, трябваше да го съди крал Леос, вашият баща. Младежът бе осъден според закона и екзекутиран. Друго решение просто не беше възможно, но неговият баща, Янос Стамболов не вярваше, че синът му е убил. Трябва да знаете също, че убитата е била преди това любовница и на вашия брат.
— Имала съм брат, достатъчно голям, за да има любовници? — попита, изненадана, Таня. — Не съм ли била по това време още бебе?
— Когато стана убийството, не бяхте родена — обясни й Стефан и добави: — Майка ви беше бременна с вас. Вие имахте трима братя. Най-големият, престолонаследникът, беше тогава на шестнайсет.
Таня беше не толкова учудена, колкото ужасена:
— На шестнайсет той вече е сменял любовниците си?
— Има жени, способни да прелъстят и бебе, само и само да постигнат целите си. При двора няма значение кого използват, стига това да ти свърши работа. Шестнадесетгодишен младеж е чудесна плячка за какви ли не развратници.