— Познавате, изглежда, женската безскрупулност от собствен опит — попита го тя направо.
— Естествено — засмя се той за пръв път този ден.
Таня с изненада разбра, че изпада в ярост само като си представи табуните от жени, които са обкръжавали Стефан и са го прелъстявали, за да се опитат да изкопчат нещо от него. А тази негова проклета усмивка, когато добави, че се е наслаждавал на всеки миг, изживян с тези жени, независимо от това дали маневрите им са били успешни.
С мъка се въздържа да не го изгледа мрачно и не се реши да продължи темата.
— И така, убитата е била преди това любовница на моя брат. Но какво е дало на Янос основание да смята сина си за невинен?
— Просто не можеше да повярва, че Юри е способен на подобно нещо. Твърдеше, че друг е извършил престъплението и реши, че е най-правдоподобно убиецът да е брат ви. Според Янос младежът е убил жената в пристъп на болезнена ревност, защото тя се е колебала дали да се върне при него. Беше сигурен, че брат ви е подкупил свидетели, които да обвинят Юри. Вярваше, че Леос е заповядал Юри да бъде екзекутиран, вместо да го прати на заточение, защото в противен случай Юри би могъл да отърве собствения си син.
— Възможно ли е Юри да е бил невинен?
— Не, един от свидетелите беше епископ, а друг — доверен слуга на Юри. Само един предубеден баща можеше да оспорва показанията им. Освен това се оказа възможно да се установи точно къде е бил вашият брат в деня на убийството.
— И какво стана после?
— Янос накара да убият брат ви.
— Как?
— Има ли значение, Таня? Достатъчно е да ви кажа, че…
— Как?
Той я изгледа продължително и белезите му се опънаха, защото стисна зъби в знак на протест срещу нейната настойчивост. Таня беше готова да се откаже от въпроса си. Краят на тази история й беше известен, а няколко подробности не биха я направили още по-ужасна. Бяха изтребили цялото й семейство. Вече го знаеше, смяташе, че е наистина трагично, но не беше изпитала досега някакви лични чувства към тези хора.
Те всъщност не съществуваха за нея, защото нямаше спомен за тях. Как тогава можеше да скърби? Натъжаваше я само липсата на спомени.
Опита се да го обясни на Стефан:
— Ако се колебаете, за да ме щадите, трябва да ви кажа, че е излишно. Тези хора са мои най-близки роднини, но цели двайсет години аз не знаех нищо за тях, пък и сега зная само онова, което ми разказахте. След всичко, което чух, изпитвам към Стамболови не по-малко съчувствие, отколкото към Яначек. С изключение на Юри, разбира се.
— В такъв случай, нека се опитам, принцесо, да променя нещата. Вашият абсолютно невинен брат е бил измъкнат една нощ от леглото му, довлечен пред семейство Стамболови в пълен състав и изправен пред незаконен съд, който го е намерил за виновен. Янос накарал да го вържат за стена в двора и всеки член на този проклет род изстрелял в него по един куршум, дори осемгодишният внук на Янос. После хвърлили трупа му пред двореца. До него намерили бележка: „Един син срещу един син.“ Според закона дори това не беше сигурно доказателство за престъплението на Янос, но една от снахите му се напи на някакво празненство и издрънка пред когото не е трябвало всички подробности около извършеното убийство. Била е при това горда с участието си.
— Надявам се, че Янос е бил тутакси разстрелян?
Стефан я изгледа учудено, а после пребледнялото му лице бавно поруменя.
— Никаква милост за тези фанатици, нали така?
— Никаква — потвърди тя, вече поуспокоена.
— Не, не го убиха на място. Беше изправен пред съда и осъден на смърт чрез обесване. В деня на екзекуцията намериха единствения брат на Леос, жена му и двете им деца в дома им с прерязани гърла. Този път оставената бележка беше повече от ясна: „Ще умре всеки Яначек!“
— Какво брутално отмъщение! Опитаха ли се някак да го оправдаят?
— Не им беше необходимо да го оправдават. Двама от тяхното семейство бяха мъртви. Останалите гледаха на всичко това като на лична война с краля, като на кръвно отмъщение. Пък и Стамболови все още бяха много: вторият син на Янос, петима внуци, двама по-малки братя и трима племенници. Освен това последните думи на Янос под бесилката, малко преди да умре, са били вик за мъст. Само че сега беше застрашен вече животът на Леос и кръвната мъст се превръщаше в държавна измяна. Петимата възрастни мъже бяха убити при опит да се противопоставят на арестуването си, внуците и единственият останал племенник бяха пратени в изгнание, защото бяха тогава на по-малко от осемнадесет години.