— Не споменахте нищо за жените. Какво стана с онази снаха?
— В семейство Стамболови снахите бяха две, а Янос имаше и дъщеря. Те също бяха изгонени от Кардиния заедно с мъжете си, когато възникна съмнение, че вашата сестра е била удавена в банята си.
— Имала съм и сестра? — попита Таня с тънко гласче.
— Беше на четиринайсет, идваше след брат ви. Но дори след като всички Стамболови бяха прогонени от страната, убийствата не престанаха. Йон Стамболов, най-големият внук на Янос, бе заловен при опит да убие племенник на Леос. Този племенник беше единственият останал жив син на тогава вече покойния брат на дядо ви.
— Него защо е трябвало да убиват?
— Защото носеше името Яначек — отговори простичко Стефан.
— Но той е останал жив, нали?
— Не, месец по-късно подновиха опита си, този път успешно. Тогава хванаха дъщерята на Янос, преди да успее да напусне града. Няколко седмици преди да се родите, бяха застреляни двамата ви по-малки братя. Това стана причина родилните болки на майка ви да започнат по-рано и да се родите много дребничка, но, за щастие, здрава. Майка ви не можа да се възстанови напълно. Беше загубила всичките си деца, с изключение на вас. Затова бяхте сгодена още в деня на раждането си. Леос настоя церемонията да се състои същия ден, очевидно не е разчитал да живее още дълго. Казват, че това допринесло много състоянието на майка ви да се влоши. Бяхте на три месеца, когато тя почина от естествена смърт, от болест, на която при други обстоятелства би надвила с лекота.
— А баща ми?
— Леос бе убит с нож в гърба. На собствената му маса, докато вечерял. Човекът, нает да го убие, успял да стане слуга в двореца, помагал известно време в кухнята, докато му позволили да прислужва на масата Той знаел, че ще го хванат. По-късно се разбра, че страда от неизлечима болест, а парите, получени за убийството, били единствената възможност да осигури семейството си.
— Признал ли е, че някой от Стамболовите му е платил?
— Не някой от Стамболовите, принцесо. Семейството беше станало толкова безогледно в омразата си срещу всеки Яначек, че изобщо не криеше кой е платил на убиеца. Този човек ги изброи всичките наред, от двете жени, останали живи, до Иван, най-малкият внук на Иван Янос. И тъй като всеки беше дал по някоя скъпоценност, за да се плати на убиеца, за победата бяха допринесли всички. Защото за тях това беше победа. Тогава качиха на трона един Барани. А за последната Яначек всички бяха сигурни, че остане ли в Кардиния, до края на годината вече няма да е между живите.
— Значи тогава са ме пратили надалеч?
— Не веднага. Едва след първото покушение срещу живота ви. Вместо вас умря тогава вашата дойка. Чак тогава баща ми реши да ви прати тайно с баронеса Томилова, която единствена трябваше да знае къде се намирате. Освен това баща ми обяви висока награда за главата на всеки Стамболов.
— Даже за децата?
— Стамболови никога не са спирали пред това, че става дума за дете — отвърна сухо Стефан. — Най-малкият ви брат беше шестгодишен. Вие самата бяхте на шест месена, когато куршумът улучи вместо вас дойката ви. Това е то кръвната мъст, Таня. Тя свършва, когато от едното или от другото семейство не остане жив човек. Тя нямаше да спре преди вие да сте мъртва. Затова не можахме да ви върнем преди да бъде открит и обезвреден и последният Стамболов. Всъщност, без съпротива от негова страна беше заловен само един член от това семейство. Той бе върнат в Кардиния и осъден за държавна измяна. Останалите се браниха до последен дъх. Единственият останал жив, Иван Стамболов, бе открит едва тази година. И пак за малко да избяга с един кораб. Но тъй като се видели принудени да напуснат много набързо пристанището, потеглили с твърде малоброен екипаж. Излязла буря и корабът потънал в Черно море. Хората на Сандор, са били, естествено наблизо и спасили част от моряците. Иван не е бил между спасените.
— Сигурен ли сте, че е бил наистина последният?
— Стамболови бяха врагове не само на вашето семейство. Убийството на крал на Кардиния ги превърна във врагове на короната. Беше формирана група от двайсет души мъже, чиято единствена задача беше да ги изтребят. Тези мъже не допуснаха грешка. Необходими им бяха цели двайсет години, но всичко беше изпълнено докрай.
— Но в момента говорим за дете, станало междувременно мъж и което не сте виждали десет или петнайсет години. Кой би могъл да каже с увереност — Този е Стамболов.
— Чудесно възражение, малка Таня — засмя се Стефан, а после продължи, без да обръща внимание на изчервяването, предизвикано от интимното му обръщение. — Стамболови бяха от онези редки семейства, чиито членове ужасно си приличат, най-вече мъжете. Всички внуци, останали живи, бяха доста мургави, но руси и синеоки, всички поразително приличаха на Янос и на доживелите по-голяма възраст негови синове. Освен това не един, а петима от хората на Сандор познаваха лично Стамболовите. Откриеха ли някого от тях, не можеше да има съмнение, че са намерили когото трябва.