Таня поклати бавно глава, сякаш за да отпъди чувството, което я обземаше:
— Толкова хора е трябвало да умрат — въздъхна, тя, — само защото един възрастен човек е отказал да приеме, че синът му е убиец. Изглежда Юри добре е прикривал истинския си характер, дори пред хората, които са го обичали.
— Това е в човешката природа.
— Наистина ли? — прошепна тя. — Не мога да съдя. Никога не съм била заобиколена от хора, които бих могла да обичам.
Стефан разбра какво замъгли погледа й, посегна да я хване за ръката, но веднага се дръпна, защото каретата спря. Тя не забеляза порива му, заета да бърше припряно очи.
— Къде сме?
— Пред къщата ми в края на града. Ще прекараме тук нощта, докато приготвят всичко за последния етап от пътуването.
— Ваша къща толкова далеч от родината?
— Взех я под наем, когато минахме през пролетта през Данциг.
Тя го изгледа смаяна.
— И сте я задържали за цялото това време сама за да има къде да прекарате на връщане една нощ? За Бога, Стефане, все някой трябва да ви вразуми да престанете да хвърляте парите си през прозореца.
— Къщата не ми струва скъпо, Таня — засмя се той, разбрал, че тя говори сериозно.
— Не вярвам, сигурно струва цяло състояние! — възкликна тя, вдигнала поглед към двуетажната постройка.
— Тук живяха и слугите, които останаха да ни чакат.
— В такъв случай може и да е имало смисъл — отговори тя сухо, — още повече, че от тук до Кардиния се стига само за няколко седмици. Но откога всъщност сте на път? Седем месеца, или осем?
Той свъси чело, хвана я под лакътя и я заведе до пътната врата.
— Разходите нямаха значение — отсече той кратко и ясно. — Пък и моите слуги предпочетоха да ме изчакат тука. Тъй че не виждам защо…
Вратата рязко се отвори и червенокоса жена с разкошни форми се обеси на врата на Стефан и впи устни в неговите. Стефан може и да не разбра, но Таня веднага разбра защо този слуга беше предпочел да го чака именно тук.
36
Да стои и да гледа как годеникът й целува друга жена — това имаше за Таня и добра страна. Това я отклони от чутата току-що зловеща история за нейното семейство. Сцената я накара да пламне от гняв, с червенина, която нямаше нищо общо с цвета на косите на тази пачавра.
За чест на Стефан, трябваше да признае, че той отвърна на целувката без особен ентусиазъм. Предпочиташе сякаш да сложи край, но, според Таня, не го направи достатъчно бързо. Не се съмняваше, че единствено нейното присъствие на тази вълнуваща среща, му попречи да отвърне на целувката. Но тя беше тук и той го знаеше. Какво му оставаше, освен да се опита пряко воля да се отскубне от прегръдките на червенокосата.
Когато успя най-сетне да се освободи — жената направо се беше вкопчила в него — Стефан чу обяснение за твърде невъздържаното й държане, което трябваше, очевидно, да му достави огромно удоволствие.
— Как можа да отсъстваш толкова време, Стефане? Ужасно ми липсваше. Толкова се тревожехме за тебе. Баща ти прати човек, който веднага ще потегли за Кардиния, да му занесе хубавата вест. Този пъзльо ни влудяваше със страховете си, но предполагам, че и Сандор е бил обезпокоен от забавянето ти. Не е искал да чака ден повече, за да разбере, че си се завърнал.
— Значи баща ми е жив?
— Не съм чула някой да го е опровергал — отговори тя с лъчезарна усмивка.
Таня се вцепени, защото жената пак се приближи към Стефан нескритото намерение отново да демонстрира възторга си от неговото завръщане. Таня усети непреодолимо желание да посегне към ножа, пристегнат, макар вече и без всякакъв смисъл, към бедрото й. Беше ножче за плодове, откраднато на парахода. Наложи се да му намери и ново скривалище, защото Саша изхвърли ботушите й. Просто й беше трудно да се откаже от старите си навици. Знаеше, че поне един от четиримата яки, изпитани в битки мъже, винаги е наблизо, но предпочиташе все пак да разчита на себе си.
Сега ножът би изглеждал чудесно, опрян в гърлото на червенокосата на която би предложила час по-скоро да се омита. После щеше да се оправя със Стефан. Знаеше, че той няма да е във възторг от подобна демонстрация на ревност. Защото как иначе да нарече чувството си, след като жената, целуваща Стефан, направо я влудяваше и беше готова да й издере очите.