Но как да обясни на Стефан? Щеше да повярва толкова, колкото и на саркастичната й забележка, че е още девствена. И защо да й вярва? При последната им среща, малко преди „Карпатия“ да вдигне котва, тя го беше отблъснала толкова категорично. Можеше да се опита, разбира се, да му каже истината. Беше най-доброто, което й хрумна в момента. Да му обясни, че вече е приела мисълта за предстоящата женитба и си е втълпила, че той вече й принадлежи. И още, че получи ли го веднъж, няма да го отстъпи на никоя друга.
Не, не можеше да му го каже без да се изложи като последна глупачка, защото той не изпитва същото, което изпитва тя. Стефан призна, че я желае, но в същия миг добави, че се мрази заради това. Само една нощ — повече не искаше от нея. Сега настоява само защото тя го отблъсна, а е свикнал да му се покоряват безпрекословно. Но знае, че желанието му е мимолетно и може да не му обръща сериозно внимание. Чудесно се е подредила, няма що.
Още по-красноречиво е нежеланието му да се ожени за нея. Заяви ясно, че ще го стори против волята си. Само защото е негов дълг.
Васили й беше разказал за любовницата на Стефан. Но Таня не допускаше, че ще й се наложи да срещне тази жена. Нито че Стефан няма и да помисли да крие любовницата си. Пък и защо ли? Задължен беше да ожени за Таня, но пред нея стоеше жената, към която изпитваше непринудено влечение. Слава богу, че Стефан не позволи на жената да му обеси повторно на врата, защото Таня и при най-добро желание не можеше да предвиди какво би направа, ако се повтореше сцената с целувката. Вместо това Стефан сложи ръка на талията на жената и я обърна към Таня. В мига, в който зелените очи срещнаха нейните, Таня разбра, че тази малка демонстрация привързаност е била заради нея. Любовницата на Стефан беше съзряла в нея съперничката, така ли? Смешно!
Тази констатация би могла да й донесе всъщност известно задоволство, но то изчезна, щом погледна Стефан. На лицето му беше изписано, че се радва да види любовницата си, не се и помъчи да го скрие. Таня не помисли, че безмерната му радост може да се дължи на новината, че баща му е жив.
— Принцесо Татяна, позволете да ви представя лейди Алиция Хусцар. Тя настояваше да ви бъде представена първа от придворните, защото много би желала да е в състава на личната ви свита, когато станете кралица на Кардиния.
Само през трупа ми, малката. Не, не, през моя, а през твоя труп — поправи се Таня, готова да умре, но да не издаде чувствата си, както тези двамата преди малко. Стефан нямаше да разбере, че е прежълтяла от ревност. Затова предпочете да не произнася нито дума и да приключи представянето с леко кимване.
Стефан беше назовал титлата на Таня и Алиция се почувства задължена да направи лек реверанс. Предоставяха я на принцеса от кралско потекло, нямаше как. Пролича, че дори този малък жест й струва известно усилие, но от това на Таня не й стана по-леко.
— Моля да ме извините, ваше височество — престори се на изненадана Алиция. — Аз просто не ви видях.
Лъжкиня. От прозореца беше видяла много добре как Стефан и Таня слизат от каретата. Премълча си, разбира се, защото още не намираше достатъчно смелост да каже нещо на червенокосата. Вместо това погледна към Стефан и вдигна тънките си вежди, за да подчертае израза на нескрито съмнение.
Таня остана с впечатлението, че Стефан е разчел посланието й, защото изгледа навъсено Алиция и се дръпна от нея. Проумял беше все пак, че го целуна само за добре дошъл, но и за да си позволи малка демонстрация. Пред очите на годеницата.
Трябваше да бъде справедлива към Стефан и да признае, че той очевидно би предпочел дискретност, поне докато сватбата им стане свършен факт. От друга страна, не криеше характера на отношенията си с Алиция. Наистина ли вярва, че Таня ще я търпи в свитата си? Само това липсва — неговата любовница! Ако подобни неща се разрешават в Кардиния, предпочиташе да си остане в Данциг.
Стефан беше не по-малко смутен, отколкото Таня разгневена. Беше оставил Алиция тук с обещанието, че никоя жена няма да я измести. Тогава не мислеше да се отказва от нея заради момичето, което беше принуден да вземе за съпруга. Да, ще се ожени, но само на хартия.
Не можеше да предвиди какво ще изпита към една невзрачна Татяна, нито колко ще се зарадва, когато разбере, че тя не е това, за което се представя. Можеше ли да предвиди колко силно ще го заболи, когато научи, че е проститутка. А би трябвало да е доволен, че може да доведе на баща си това момиче и да заяви с подигравателен тон:
— Ето я принцесата, с която настояваш да ме свържеш. Но те предупреждавам, че никой от нас никога няма да е сигурен децата й потомци на крале ли са, или копелета. — Вместо това изпитваше дива радост, че тя ще му принадлежи. От пръв поглед я пожела, а когато разбра, че е хубава, беше вече късно. Чувствата, му бяха поели по свой път и той й принадлежеше изцяло.