Наблюдаваше я как седи между Лазар и Серж, разговаря с тях и от време на време се смее. Не я беше виждал такава: отпусната, примирена и с Бога и със света, спокойна. Може би не трябваше да страни толкова дълго от нея? Не, просто все още му е невъзможно да е близо до нея и да не я пожелае. Но защо се чуди? Нали Таня му обясни, че вече е приела Лазар и Серж. Което съвсем не означава, че е променила отношението си към него. Ето, тази сутрин се разбъбри, но през цялата вечер не му продума. Разговаряше с всички, освен с него. Но често го поглеждаше и се смееше. А той всеки път стискаше зъби и се питаше защо и на какво.
Стефан не знаеше, но пламъкът в очите му бе лумнал много силно. А Таня го беше забелязала и това беше единствената причина да се държи така, сякаш всичко й е наред, въпреки че с най-голямо удоволствие би строшила всички чинии по масата в Стефановата глава. Наистина имаше право да реши, че се преструва по-добре от Алиция, която й бе предложила приятелството си с нескрита омраза в очите.
Таня още не разбираше как може тази жена да си позволява подобна наглост. Щом престъпиха след обеда прага на Танината спалня, червенокосата веднага я попита:
— Стефан обясни ли ви, че вашият брак ще бъде само на хартия?
— Не, предполагам, че е пропуснал да го спомене.
— Ах, горкото момиче — проточи с престорено съчувствие Алиция. — Сигурно ужасно сте се страхували от… Толкова се радвам, че поне в това отношение ще съм ви от помощ. При това без да става нужда да ми благодарите. Представям си колко сте била разочарована, когато е идвал да предявява правата си. Тези негови белези… Необходимо е време, за да се свикне с тях.
— Какви белези? — попита Таня и със задоволство забеляза как Алиция млъкна и забрави за престорената си усмивка.
— Не е никак смешно, принцесо.
— И не би трябвало да е.
— Искате да кажете, че белезите не ви смущават?
Таня се обърна с гръб към Алиция и отиде да погледне през прозореца. Не каза нищо и чу зад гърба си презрителното сумтене на Алиция.
— Така си и мислех — изрече подигравателно червенокосата, но само след миг предпочете отново тона на добросърдечно желание за приятелство. — Искам само да ви кажа, че не бива да се тревожите, ако реши изведнъж да си играе на съпруг. Поне докато съм наблизо. Не бива да се боите и от самотата. На Стефан му е все едно колко любовника ще имате, стига да не стават скандали. Бъдете спокойна, ще ви помогна в това отношение.
— Знаете какво значи дискретност, нали?
— Естествено.
Ако наистина се боеше от предстоящата женитба — помисли си Таня, — би трябвало да е благодарна на Алиция. Но разбираше, че нейните обещания нямат нищо общо с желание да й помогне, тъкмо обратното. Ако се беше влюбила в Стефан, сега надеждите й щяха да угаснат, ако не беше наясно с чувствата си, би трябвало да е отчаяна, защото наученото днес трябваше да й подскаже, че той е обвързан. И все пак, нали знае колко ревнив е Стефан към предполагаемите й бивши любовници, той положително няма да приеме с безразличие Таня да има и нови. Имаше чувството, че Алиция бърза да подготви всичко, което тепърва ще трови живота й на кралица. Обърна се към червенокосата, но сега тя стоеше с гръб към прозореца и не видя гнева, пламнал в очите на принцесата. А Таня само процеди с леден тон:
— Аз също имам представа от дискретност и ще ви го докажа, като се въздържа да ви излагам мнението си за помощта, която ми предлагате.
Алиция присви очи и този път свали маската.
— Разумно ще е от ваша страна, принцесо, да се съобразявате с мен. Една моя дума на Стефан и ще трябва да ме молите за прошка.
— Наистина ли? Смятате, че имате толкова силно влияние върху краля?
— Сигурна съм — беше самоувереният отговор.
— По една случайност кралят още няма никакво влияние върху мен, още не. Тъй че не се надявайте да ви се извинявам за каквото и да било. Нито да се крия зад гърба му, както правите вие. Аз водя битките си сама. Ще бъде добре да не го забравяте.
Алиция вирна глава и изхвърча, жестоко обидена от стаята. Таня се обърна пак към прозореца, преброи до петдесет, после до сто и обратно до едно. Когато се успокои достатъчно, за да разтвори стиснатите си юмруци и да размисли трезво, реши да не убива все пак тази жена. Ще бъде толерантна и към Стефан. Може би е наредил на жената да го чака, но не се е надявал да я свари. Или е искал да има на първо време любовницата си на разположение, а Таня не биваше да се чувства засегната от нещо, което не знаеше. Така е разсъждавал навярно той. Що се отнася до Таня тя вече знаеше как стоят нещата. Беше достатъчно интелигентна и не желаеше да се заблуждава. Целувката, с която бе посрещнат Стефан, не оставяше никакво съмнение. Затова Таня реши да му предостави останалата част от следобеда, за да се оправя с червенокосата.