— Нямаше смисъл да сменяш стаята, само за да пазиш благоприличие — закачи го тя нежно. — На твоята малка принцеса й е все едно къде ще спиш.
За момента това не беше възможно най-умната забележка. Разбра го, когато Стефан сложи на масата ковчежето с бижутата. Алиция впери в него пламтящ поглед. Бързо схвана, че Стефан не е трезвен. Това поне можеше да й е от полза. Но и в това се усъмни, когато чу ледения му тон.
— Не помня да съм те канил тук, Алиция.
— Не беше и необходимо, мили — измъкна се тя с усмивка. — От две години спим в едно легло. Откога ми е необходима покана?
Имаше право, разбира се. Но така го принуждаваше да вземе решението си веднага и без подготовка. Само че в момента беше неспособен да мисли. Впрочем, налагаше ли се да се колебае? Той не само желаеше Таня, с нея го свързваха вече всичките му мисли и чувства. Що се отнася до Алиция, би искал само да не я обиди. След толкова продължителна близост, все още изпитваше симпатии към нея.
— Алиция…
— Хайде, Стефане, дай да те съблека — прекъсна го тя, преди да успее да я отпрати. — Виждам, че тази вечер си препил. Едва ли ще имаш нужда от мене, но нека поне малко да ти помогна.
Той се приближи към леглото, а тя веднага отметна завивките, за да може да си легне. Стефан видя, че под тях Алиция беше гола. Е да, тя добре знаеше, че в нея най-силно го привлича тялото й. Но за нея не беше тайна и друго: както повечето увлечени мъже, той е убеден, че е влюбен и готов да я обича независимо от това дали харесва тялото й или не. Що се отнася до нея, не й беше особено приятно да му се отдава, когато е превъзбуден, но тази нощ трябваше да направи изключение, от това зависеше бъдещето й.
Не беше глупава и вече знаеше, че за него нещата са се променили. Един поглед към тази проклета принцеса й стигаше, за да разбере, че Стефан няма нищо против да се ожени за това непохватно същество и ще се радва да я има в леглото си. Но как може толкова красиво създание да го желае? Той не го ли разбира?
Ако не го е проумял, Алиция ще се погрижи да му отвори очите. В края на краищата тя е любовница на крал. Цели две години беше свикнала със Стефан и търпеливо беше чакала Сандор да умре, или да абдикира в полза на сина си, все едно. Сега една от алтернативите се бе осъществила и тя нямаше намерение да губи позициите си, само защото Стефан трябва да се ожени.
Но когато видя как стои и я гледа, без да има и най-малкото намерение да седне до нея, Алиция изпадна в паника. Какво да каже, какво да направи, за да промени нещо още сега? Ако той се е влюбил в момичето…
Ужасната мисъл я накара да скочи, а миг по-късно да коленичи пред него.
— Глупаво момче — каза му нацупено, протегна ръце да съблече връхната му дреха. — Не можеше ли да избереш подходящо време, за да се напиеш? Може би тази нощ ти не ме желаеш, но след дългата раздяла не мога да кажа същото и за себе си. Готова съм да чакам, ако се налага. Не мога и да те упреквам, след като видях как се държи с тебе тази жена. Способна е всекиго да накара да се напие.
Стефан не си направи труда да разсее заблуждението й. Не беше толкова пиян, та да легне върху нея и да я люби. След смехотворно дългото въздържание нощта нямаше да му стигне, за да се насити. Но понеже не беше нито желаното легло, нито желаната жена, Стефан премълча. Не можа да отмине само забележката й за Таня.
— За какво държане говориш?
— За начина, по който те пренебрегваше цялата вечер. Не я интересуваше ни най-малко, че отношенията й с Лазар могат да се изтълкуват като повече от приятелски.
Намекът го рязна като с бръснач. Мястото не почна да кърви само защото беше сигурен в лоялността на Лазар. Но болката от „приятелствата“ на Таня с други мъже не бе изчезнала и той не беше благодарен на Алиция, че му ги напомни.
— Мисля, че държането й тази вечер може да се обясни с това, че стана свидетелка на глупавата демонстрация на привързаност, с която ти ме поздрави при пристигането ни. Не беше много умно да демонстрираш коя беше — каза той потиснато.
Ядът го накара да изтрезнее, а тя се уплаши от това „беше“.
— Но аз изобщо не я забелязах — излъга Алиция с надеждата да го успокои и да се оправдае. — Бях толкова щастлива да те видя, че не можах да се сдържа. Зная, че бях непредпазлива и това няма да се повтори. Но на нея изобщо не й направи впечатление, Стефане, убедена съм.
— Откъде знаеш?
Алиция сведе поглед, сякаш й е трудно да говори. Успя даже да съблече ризата му, докато той чакаше отговор. Беше толкова напрегнат, че не забелязваше какво прави Алиция.
— Откъде знаеш? — повтори припряно въпроса си.