Тя още не се решаваше да го погледне, но разкопча сръчно цепката на панталона му.
— Съжалявам, Стефане, но след обеда разговарях с нея надълго и нашироко. — С мълчанието си тя хитро го принуди да попита:
— Е и?
— Каза, че с голямо облекчение е разбрала, че си имаш любовница, която ще ти пречи да й досаждаш в известно отношение.
Той отстъпи крачка назад и не беше трудно да се разбере, че гневът му е нараснал стократно.
— По дяволите, наистина ли го каза?
— Нещо повече — продължи Алиция и отново приклекна. Искаше да му събуе панталона, преди да е почнал да мери стаята. Не че обичаше Стефан, но той беше фантастичен любовник. Ако не друго, това й беше липсвало, докато го нямаше.
— Какво именно ти каза? — приближи я той с един скок.
— Стефане, сигурна съм, че няма да си очарован… — По мрачния му поглед разбра, че не бива да налива повече масло в огъня. — Ех, призна си, че но може да понася твоето… Внушаваш й отвращение…
Тя замълча, но веднага погледна лявата му буза. Белезите по нея трепереха, после изведнъж изчезнаха толкова потъмняло беше лицето му от яд. Алиция го гледаше смаяна. Господи, та той е наистина хубав мъж, ако човек не вижда белезите му. Жалко, че толкова силно я отвращават. Но ако не бяха белезите, нямаше да спечели Стефан, знаеше го добре. Беше достатъчно умна и да не показва никога отвращението си.
Беше постигнала целта си и вече можеше да си позволи да критикува принцесата.
— Но тя е празноглава, Стефане. Знае, че е хубавичка и може да има всеки мъж. Какво друго да се очаква от такава жена?
— Млъкни!
Стефан още не си даваше сметка колко дълбоко са го ранили тези думи. Потвърждаваха се най-големите му страхове. Обезобразеното му лице отблъсква Таня. Трябваше да се досети, че лъже, когато му каза, че заради очите не вижда белезите. Противоречеше си е упоритостта, с която го отблъскваше. Ако понякога отговаря на целувките му, това потвърждава само първоначалните му съмнения — тя е курва не само с тялото, но и с душата си. Твърдението, че е суетна е, разбира се, зла измислица на Алиция. Не познаваше човек по-малко суетен или високомерен от Таня. Единственото достойнство, което беше готов в този миг да й признае.
Не забеляза как Алиция се приближи към него, но усети най-напред хладната й гръд, притисната към голия му гръб, а после ръцете й го прегърнаха.
— Ще ти помогна да я забравиш — измърка тя. — Зная, че мога.
И той го знаеше. В този миг изпитваше болезнена нужда от жена, а тази тук беше природно надарена курва и знаеше как да доставя удоволствие на мъжа.
39
Тази нощ Таня нямаше да спи добре. След толкова седмици по море вече й липсваше полюшкването на кораба, но това не беше единствената причина. Цяла вечер с мъка сдържаше гнева си и още не бе имала възможност да го поуталожи. Нищо чудно, че се будеше при най-слабия шум, нито че отвори широко очи, когато някой натисна дръжката на вратата й.
За нещастие, не разбра веднага какво означава този шум, а от огъня, който горя цяла вечер в камината, за да стопли спалнята й, беше останала само пепел и беше тъмно като в рог. В пълния мрак наоколо не можа да види как вратата бавно се отвори. Добре смазаните панти не я предупредиха поне с леко изскърцване, че някой влиза.
Няколко минути се ослушва, без да чуе нищо, после пак се отпусна върху възглавницата и се опита да заспи. Но сега чу едва доловимо скърцане. Беше дъска и то дяволски близко до леглото й.
Отвори широко очи. Шумовете, които я бяха събуждали досега, се оказваха безобидни, но този път се уплаши. Посегна към ножа под възглавницата, навик от годините в кръчмата, който не изостави даже на парахода. Пръстите й тъкмо напипаха острието, когато някой издърпа възглавницата изпод главата й, а после я стовари върху лицето й.
Един дълъг и ужасен миг и Таня вече беше сигурна, че някой иска да я удуши. Скоро се убеди напълно, че наистина е така. Някой не желаеше тя повече да диша и затова притискаше с все сили възглавницата към лицето й.
Шокът при мисълта, че някой се опитва да я убие я скова за близо минута, въпреки че държеше в ръката си нож. Силната болка в гърдите я накара да се съпротивлява. Почти не можеше да се движи, защото тялото й беше увито в дебелите одеяла. Ръката с ножа беше заклещена под възглавницата, притиснала лицето.
Свободната и ръка напипа нечия ръка, която не помръдна, когато я задърпа. Онзи, комуто принадлежеше, натискаше с все сила възглавницата. Опита се да се вкопчи във възглавницата, но пак без успех. Последната й надежда беше в ножа. Трябваше да го хване със свободната ръка и, слава Богу, че острието се подаваше малко от възглавницата. Но ръката със стиснатия в нея нож продължаваше да остава затисната и Таня не можеше да разгъне пръсти. Със заклещената си ръка можеше само да стиска дръжката на ножа. Животът постепенно я напускаше. Безкрайна слабост се разля по жилите й. Тялото й се отпусна безпомощно, защото болката в гърдите стана непоносима.