Не проумявам, откровено казано, как човек като вас, съвсем неприличащ на витаещ в облаците мечтател, взема най-сериозно за чиста монета призрачните* фантасмагории, за които така подробно ни разказва нашият приятел библиотекар, и дори твърди, че тези неща не са непознати и за самия него!
Човек просто не може да ви разбере!
Ту се представяте съвсем като човек на двайсетия век, умеещ да обсъжда разумно и най-сериозните проблеми, ту ни карате да мислим, че си имаме вземане-даване с някой факир от индийските джунгли, който изобщо не познава света, или с превъплътен монах от средновековен манастир, — макар у вас да няма иначе и помен от характерния за подобни хора стремеж към бягство от живота! —
*
Тъй като мъжът с бялата брада, запалил междувременно една „Вирджиния“, от която пускаше плътни кълбета дим, засега явно предпочиташе да слуша, вместо да говори, думата взе отново най-младият и каза:
— Добре разбирам, че някои неща в мен може да ви се сторят противоречиви, но аз пък от своя страна не виждам причина човек, който познава живота като вас, сам да се лишава от ясна преценка тъкмо по отношение на всичко свръхсетивно, само защото веднъж завинаги е приел за свършен факт, че такива неща просто няма и изобщо не би могло да има!
Защо не се опитате сам да стигнете до същността на тези неща, или поне да проверите дали другите не разполагат с неоспорими доказателства за тях?!
Според мен подобен предубеден скептицизъм много зле се съгласува с останалите страни на вашата природа, особено след като съм ви чувал доста често да заявявате, че приемате единствено опита като достатъчно солидна основа за всяко познание! —
*
А другият му отвърна:
— Да, ако опитът в тези сфери подлежеше във всеки един момент на контрол!
Ала за всичко, което наричате в случая „опит“, е нужна твърде странна предварителна подготовка, но дори и тогава човек не може да бъде сигурен, дали не е бил воден за носа!
Независимо от това всички тези експерименти са ми най-дълбоко противни!
А и какво заключение можем в най-добрия случай да си извадим от тях?! —
Да приемем, че самият вие и споменатите от нашия уважаван приятел учени наистина не са били жертва на измама, — не може обаче да не признаете, че всички описани явления са просто абсурдни и напълно лишени от практическа стойност!
За какво ми е, да речем, една танцуваща маса, която понякога „изтропва“ цели проповеди с буквите на азбуката?
На мен много повече ми харесва маса, която си стои мирно и кротко като тази тук, а и естеството на масата е такова, че повече й прилича да стои на едно място, а не да танцува!
Поискам ли да чуя поучителна проповед, всяка неделя ми предлага по-добра възможност за това, а ако проповедникът не го бива за нищо, поне ще знам с кого си имам работа!
Приемам, че може да съществуват сили, които имат съзнание за самите себе си и които при поискване от някого са готови да карат масите да танцуват, или да „изтракват“ пустословни откровения, — не мога обаче да им позволя да се месят в добре подредения ход на моя живот, а ако им хрумне някога да го нарушат, без да съм ги викал, сигурен съм, че ще успея да се справя с тях!
По-добре да си играя с децата на сляпа баба, отколкото сам да викам тая пасмина, ако тя наистина съществува!
А какво да кажем за всички останали явления?
Разказват ни как някакъв клетник, или някоя полуистерична женица — вашите така наречени „медиуми“ — прекарват едва ли не цяла нощ, седнали в полусъзнателно състояние пред купища хартия, и с удивление гледат как ръката им автоматично записва послания от „света на духовете“, или дори мними „откровения Божии“. —
Разгледани в светлината на деня, всичките им драсканици са само сбор от плиткоумни сентенции или в най-добрия случай — безразборна смесица от пасажи, взети от всевъзможни религиозни брошурки и полусдъвкани философски фрагменти.
Трябва да ви призная, че нито едно адско мъчение, измислено от древните, не ми изглежда толкова ужасно за човек, склопил завинаги очи след един що-годе порядъчен живот на тази земя, Колкото перспективата да стане в отвъдния свят лесна плячка в ръцете на първия надживял го, който държи да получава подобни послания!
Те се превръщат направо в кощунство, когато замъгляват мозъците с претенцията, че са откровение Божие!
Да върви по дяволите — където му е мястото — този „Бог“, който не може да ни каже нищо по-свястно, и който, за да ни се разкрие, прибягва до посредничеството на подобни фантасмагории!