Выбрать главу

Нима всичко това не е в известен смисъл безспорно доказателство за съществуването на духовно начало, способно да надживее земния живот?!

*

На тези думи най-младият побърза да отвърне:

— Оказвам се, що се отнася до обсъжданата от нас тема, в малко странно положение. Радвам се на подкрепата, която и двамата проявявате, но същевременно виждам, че се налага да обясня по-добре казаното от мен, за да не продължаваме да си говорим на различни езици!

Иска ми се преди всичко да осветля малко по-отблизо току-що споменатите експерименти със сомнамбули и ако от това проличи известна осведоменост от моя страна по отношение на неща, изглеждащи недоказуеми, недостъпни и необясними за голямото мнозинство от хората, моля ви да приемете засега този факт. По-късно ще се намери благоприятна възможност да ви разкажа за източника на моите познания и да споделя с вас някои неща, които щяха да си останат неизвестни и за двама ви, ако не беше ви се представил случай да ги чуете от устата на един преживял ги от собствен опит човек. —

Що се отнася до сомнамбулите, мога да заявя, че и аз имам известна компетентност по този въпрос; — длъжен съм обаче най-настоятелно да се противопоставя на схващането на някои хора, че тук ние сме изправени пред портата към мистерията на Духа!

То доказва само едно: че споделящите въпросното убеждение са все още много далеч от всяка представа какво всъщност е Духът и че изобщо нямат истински духовен опит, щом са склонни да вярват, че в лицето на онова, което говори от устата на един потънал в дълбок сън сомнамбул, могат да се срещнат със самия субстанциален Дух!

Съгласен съм напълно с току-що изказаните възражения срещу окултните явления, но вие очевидно грешите, ако си мислите, че аз самият съм привърженик на заниманията с подобни феномени — било като активен участник, било като обикновен наблюдател.

За човек, преминал през духовното обучение, на което имах възможността да се подложа и аз, загадките на окултизма са загубили цялото си обаяние! По време на тази школовка те бяха напълно лишени от ореола си на тайнственост и необяснимост!--

Ако за мен не е все пак без значение да се разбере, че явленията на окултизма действително съществуват, изхождам единствено от съображението, че който не си дава сметка за този факт, е винаги изложен на опасността да стане някой ден жертва на гибелна измама, и то тъкмо там, където най-малко е очаквал. —

Много се радвам, че разговорът ни доби този неочакван обрат, след като бяха изразени някои становища, постигнати в резултат на трезво логическо мислене и отговарящи почти изцяло на собствения ми духовен опит, — те във всеки случай се съгласуват без усилия с резултатите от този мой опит.

Сега ще мога да говоря и пред двама ви, така да се каже, с открито лице и без страх, че ще бъда неправилно разбран...

И така, що се отнася до сомнамбулите, от чиито уста някои се надяват да научат повече за човешката душа и духовност, опитите с тях не се отличават по нищо съществено от един „спиритически“ сеанс, освен ако не смятаме за съществен научния привкус на спиритизма! —

Едни и същи невидими физически същества, едни и същи надарени със съзнание сили, вършат своите безчинства и в единия, и в другия случай, стига земният човек да им даде възможност за това.--

Потъналият в дълбок унес сомнамбул става по същия начин временна плячка на тези тъмни сили, действуващи наистина „отвъд добро и зло“, както и така нареченият „медиум“ в състояние на „транс“!---

Никой не би могъл да хвърли дори за миг поглед в истинските духовни светове, ако са замъглени земните му сетива! —

Екстазът, възторгът, „трансът“ и сомнамбулизмът не са нищо друго освен състояния на физическо смущение! При подобни разстройства колкото повече самостоятелна власт преминава върху отделни функционални центрове на тялото, които по силата на своята природа упражняват благотворно въздействие само ако са поставени под най-строг контрол, толкова по-дълбоко става сомнамбулното състояние и толкова по-плътна се оказва разделителната преграда между същинското Аз-съзнание и мозъчните функции, докато лемурните същества от невидимия, но съвсем не „духовен“, свят не подчинят най-после на своята воля останалия без господар телесен организъм!