Выбрать главу

Няма да постигнеш нищо в сферата на Духа, ако не се оставиш да бъдеш преобразен от духовното в най-съкровените си дълбини и не станеш сам онова, което се стремиш да опознаеш!-----

*

Днес това ти се струва неимоверно трудно, тъй като мисълта ти не е още приучена да се подчинява на твоята воля.

Ала не е възможно да преживееш нищо духовно в себе си, докато не наложиш на мислите си да онемеят и не се научиш да възпираш натрапчивото им самоизтъкване!

По-късно, когато стигнеш, вниквайки, до познание чрез отъждествяване, ще можеш да обезщетиш щедро мисълта си за сдържаността, която е трябвало да й наложиш преди това!

Тогава ти ще си в състояние да й предложиш нова основа за нейната дейност, върху която тя ще може вече да гради със същата сигурност, каквато й предлагат началата, извлечени от сетивния свят.--

*

Способността ти да мислиш е чудодеен дар, но той ще бъде благодатен за теб само там, където ти самият си в състояние да му предложиш надеждна основа.--

Не бива да се опитваш тепърва да създаваш или да откриваш тази основа с помощта на мисълта си, ако не искаш да станеш жертва на тежка заблуда, която от най-дълбока древност чак до наши дни е била причина за хиляди грешки, родени в човешките мозъци!---

Ние търпим все отново и отново провал, защото искаме да измислим нещо, което можем да преживеем само чрез вникване и едва тогава да направим от него материал за размисъл.

Въобразяваме си, че мисленето ще ни доведе до духовно познание и забравяме, че нищо духовно не би могло да бъде схванато от мисълта, преди да сме го преживели, защото то може да бъде истински почувствувано само чрез жив опит, — опит, който няма нищо общо с мисловното познание.--

Отвъд всяка мисловна дейност, хванал винаги здраво юздите на своите мисли като техен истински повелител, научи се да се спускаш до най-съкровените си дълбини, за да съзреш там онова, което може да бъде съзряно:едва тогава ще имаш правото да дадеш свобода на мислите си и едва тогава те ще могат да стигнат до духовно валидни заключения, изхождайки от съответните духовни предпоставки!--»

***Ето какво ми каза през онзи ден Учителят!

Надявам се, че не беше излишно да ви предам неговите думи?!

*

— Разбира се, че не! — възкликна физикът. — Както и всичко останало, това подчертава колко зависимо си остава нашето мислене от предпоставките, които му служат за отправна точка!

Ако съм разбрал правилно, и вашият Гуру не е имал никакви съмнения в коректността на логическите заключения. Той просто ви е обърнал внимание, че мисленето ни е, така да се каже, безразлично спрямо основата, върху която работи, затова и лоптически най-неопровержимите заключения могат да се окажат в крайна сметка погрешни, ако изхождат от недостатъчно сигурни предпоставки.

Много добре разбирам също така, че когато е насочено към духовни неща, нашето мислене се нуждае не по-малко от „опитна " основа, отколкото при изследване шфи-

зическите явления, за които такава експериментална база му е действително осигурена, а да се вярва, че този опит би могъл някак си да се замести с резултати на самото мислене, е напълно погрешно.--

Всичко това не буди вече никакво съмнение в мен, ала запитам ли се как аз самият бих могъл да стигна до такъв духовен опит, който трябва да предхожда всеки размисъл за духовното, тук пред мен се разкриват твърде несигурни области и аз не смея да им се доверя. —

*

— Ако не сте намерили по-точни указания във всичко, което ви казах досега — отвърна най-младият, — позволете ми и по този въпрос да дам думата на самия Учител, тъй като навремето ми се наложи да му отправя същия въпрос и в дневника ми е точно записан отговорът, получен от моя наставник.

*

Ето с какви думи се обърна тогава към мене Учителят:

«Свикнал от най-ранна възраст да търсиш крайните решения единствено по мисловен път, ти си оставил да залинее в теб силата, способна да ти дари сигурност чрез непосредствено вникване в нещата!

Ала всяка сигурност, произтичаща от твоята мисъл, е само бледа сянка на онова сигурно познание, което се разкрива дълбоко в теб, щом съумееш да се извисиш над интелекта си и да встъпиш сам в царството, за което той просто няма какво да ти каже.