по милост свише.--
Така са стигали до него древните, така само може да бъде схванато и в наши дни онова, което си остава винаги мистерия, макар
да е било някога достояние на хиляди.....
*
Не като се стремим към необикновени си-ли, ще съумеем да се доближим до тази мистерия, — но щом някой стигне веднъж до нея, той придобива без всякакво напрягане наистина чудодейни сили и всеки човек получава точно онези от тях, които ще са най-
полезни за по-нататъшното му усъвършенс-твуване.---
Тук е изключен какъвто и да е произвол и човек става съпричастен с даровете на Духа само така, както самият Дух може да ги предостави съгласно вечно присъщия му закон.
А за когото даровете на Духа са по-важни от щастието на съединението кого предварително условие за получаването на тези дарове, той няма естествено да получи нито едното, нито другото, и само ще стане жертва на траеща еони заблуда.--
Защото щастието на съединението е крайната цел, а даровете на Духа, които тогава ще получиш, са естествено следствие от постигането на тази крайна цел.
*
Началото на твоя път се намира тук, на земята, сред кипежа на всекидневието; всички негови етапи лежат също в земната сфера. — Едва след като си ги изминал един подир друг всичките, ще можеш наистина да се откъснеш от земята и да встъ-
пиш в царството на Духа, където те очаква
крайната цел.---
Вярно е, че мнозина изгарят от желание да стигнат до тази крайна цел, но те не могат, уви, да се издигнат до прозрението, че тя е достижима само ако началото на пътя се търси във всекидневния живот! Стъпил веднъж на пътя, търсещият трябва да се съсредоточи върху непосредствено следващия етап от него като първа междинна цел, докато не го измине и не се устреми отново към следващата най-близка цел! —
Вместо това той е убеден, че е невъзможно да намери началото на пътя, ако не бяга от всекидневието, и си изгражда някакъв фантастичен свят, който съществува единствено във въображението му!--
От тази позиция той започва тогава да се озърта на четири за крайната цел, убеден, че ще стигне до нея без междинни етапи, попада неизбежно в капана на собствените си илюзии и от небитието на въображението си измисля едно мнимо царство на Духа така, както преди това си е въобразявал, че
се е издигнал далеч над земното всекидневие и отдавна вече е встъпил по пътя към Духа...
Несъумял да си наложи самодисциплина, за да измине с необходимото постоянство Пътя на Живота, търсещият се стреми едва ли не още утре да стигне до целта и така сам си създава един мираж, чието измамно блаженство свършва, когато земното тяло не е вече в състояние да подхранва силите, изградили този илюзорен свят.--
*
Далеч по-благоразумно постъпват всъщност ония, които разбират измамния характер на тази химера и се отнасят с презрение към нея, макар и да не подозират, че могат, скъсали с всякакви илюзии, да намерят в себе си Пътя на Истината, който е и Път на Живота! —
Ти обаче не приличай нито на едните, Нито на другите, а следвай моите напътствия и встъпи от самото начало по Пътя на Живота, пътя на будното деяние, за да го изминеш етап след етап до крайната цел, без да
питаш, кога ще стигнеш до тази крайна цел!
Не я ли постигнеш още тук, по време на земния си живот, ти с пълна сигурност ще можеш скоро да я овладееш, дори да се наложи да си отидеш оттук, преди още да си я постигнал, защото в този случай може да ти бъде оказана помощ, оставаща недостъпна за всеки, който не е поел още тук, в земния си живот, пр Пътя на Живота и Действието! —
*
Именно тук, сред кипежа на всекидневния живот, докато упражняваш професията си и изпълняваш стриктно земните си задължения, трябва да намериш началото на своя път!---
Това „начало“ не е нищо друго, освен осъзнаването на факта, че и всекидневният ти живот може да бъде разглеждан и живян