Речеш ли да го сториш по-рано, ще станеш неизбежно жертва на измамни сили и едва след като настъпи краят на земния ти живот ще разбереш за свой най-голям ужас, колко жестоко заблуден си бил!
Тогава ти ще заприличаш на човек, който сънува, че лети и се радва на своето умение, но при събуждането си е принуден да признае, че е все така неспособен да овладее притегателната сила, която го държи прикован към земята. —
*
Колкото и просто да ти се струва изминаването на предишните етапи, Колкото и силно да е изкушението да повярваш, че отдавна вече си ги преодолял, толкова по-сериозно съм длъжен да те предупредя да не се отдаваш на подобна самозаблуда!
Ти не само поставяш под въпрос успеха на всичките си усилия, но и се излагаш на гибелната опасност да загубиш за еони напред пътя, който ще те изведе към Светлина, ако се опиташ да се освободиш по-рано, отколкото трябва, от земната обвързаност.
Ако ти, напротив, си изминал действително и честно очертания пред тебе път и си убеден, че не си пропуснал Нито един от неговите междинни етапи, започни тогава освобождаването си със стремежа да откриеш в себе си Човека в неговата пълна -голота!
Това може да ти се стори не чак толкова мъчно, но то е далеч по-трудно, отколкото
си готов да предположиш!--
*
Досега ти си се чувствувал — и то с пълно право — като потомък на дадено семейство, син на даден народ, представител на даден кръг от хора.
Досега не ти е било позволено да се чувствуваш свободен от подобна обвързаност, защото иначе не би могъл да запазиш в себе си надеждата, че ще постигнеш един ден целта си.
Сега обаче ще трябва постепенно да се научиш да оценяваш всички подобни връзки от гледна точка на Вечността, тъй като вечният Дух не се дава на никой мидиец“ и на никой „перс“, на никой „грък“ или „римлянин“, — на никой потомък на този или онзи достопочтен дом и на никой член на тази или онази каста, а единствено и само; — на голия
ЧОВЕК!---
ТОЗИ „ГОЛ“, КОСМИЧЕСКИ ДАДЕН век трябва да се стремиш да чувствуваш занапред в себе си и всичко, което би го „руб-рицирало по един или друг земен начин, трябва отсега нататък да стане за теб несъществено и ефимерно!
Ала ти би изтълкувал по абсолютно погрешен начин думите ми, ако си помислиш, че осъзнатото сега като „несъществено| и „ефимерно“ трябва да остане без стойност
за теб и във всекидневния ти живот!
*
Всичко това има своето законно място в
живота на твоето всекидневие и там то трябва да запази валидността си, ако не искаш да нарушиш космичния ред, който ще бъде нарушен по не по-малко престъпен начин и ако в рамките на външния си всекидневен живот на тези определящи и — поради това си качество — разделящи елементи си склонен да придаваш по-голямо значение, отколкото им се полага по силата на тяхната
естествена даденост!--
Ако в своето всекидневие се отнасяш с любов към този вид обвързаност — все едно дали става въпрос за семейство или каста, за народност или нация, — ти ще си винаги на прав път и това ще ти позволи да обичаш подобни обвързващи ограничения и при другите. Опиташ ли се обаче да придадеш особено значение на онова, което те отличава по този начин в рамките на човечеството като цяло, ти неизбежно ще се превърнеш в смутител на космичния ред, също както музикантът в един голям оркестър би нарушил музикалната творба, ако си позволи неговият инструмент да прозвучи по-силно,
отколкото налага отредената му от композитора роля!-----
*
И след като си постигнал вече тази последна земна цел, от която ти предстои да встъпиш скоро в царството на Духа, не бива да си въобразяваш, че си в правото си да пренебрегваш макар и едно-единствено от своите осъзнати вече задължения!
Ето защо в делничния живот трябва винаги да зачиташ правата на всичко, което е част от него, запазвайки същевременно в себе си висшето усещане, позволяващо ти да осъзнаеш „несъществеността“ и „ефимер-ността“ на онова, което трябва все пак да запази своето всекидневно значение във всекидневния живот!---