*
И така, след като в най-висшите сфери на твоето живо чувство не съществува вече нищо друго освен голия, космически даден ЧОВЕК, готов да се съедини с БОЖЕСТВОТО, ще трябва тепърва да се научиш да обичаш истински себе си, ще трябва все повече и по-
вече да усещаш самия себе си единствено като ЛЮБОВ, докато в теб не остане вече нищо, което да не е обхванато от ПОЖАРА НА ЛЮБОВТА.-----
Погълнат без остатък от Любовта, ти ще се превърнеш в потир на БОЖЕСТВЕНАТА Любов в тези пречистени от пожара сфери и в ндй-съкровените дълбини на твоето „Аз“ твоят ,ЖИВ БОГ“ ще се съедини с теб...
*
Едва тук ще си постигнал вече крайната цел на своя устремен нагоре път, ала много скоро ще загубиш постигнатото, ако си втълпиш, че си вече свободен да не изпълняваш всекидневните си задължения, забравяйки, че като син на земята ти си оставаш обвързан и с изискванията на всекидневието!---
В самия теб се намира отсега нататък пътят, по който ще можеш — по всяко време и веднага щом пожелаеш — да се издигнеш до най-високите си върхове в царството на Духа до единението си със своя жив Бог! От този най-висок връх ще получава Свет-
лина и твоят делник, — една Светлина, която не е „от мира сего“ и не е подчинена на земните закони!---
Тогава може би ще разбереш на какво е учил някога онзи Велик любещ, когато сочел, че се е „приближило царството небесно“, но не може да се каже, че то е тук или там, нито да се вярва, че идва с гръм и трясък, защото:
,Царството Божие е вътре във вас!“» *
Тези думи от дневника бяха прочетени с особено въодушевление и двамата по-възрастни мъже, изслушали със затаен дъх своя млад приятел, бяха дълбоко повъртени от току-що чутото.
След известно мълчание най-старият от тримата стана и рече:
— Едно наистина възвишено учение ни бе изложено тук и пред нас се разкри тайната на истинския Живот!
Колко много загадки намират своето разрешение в това учение!
Колко различно ни изглежда битието на
човека на тази земя след чутите от нас откровения!
Всичките ми въпроси се изпариха като дим и аз виждам ясно очертан пред себе си пътя, който ще трябва да извървя! —
♦
Докато старият говореше, другите двама също се изправиха на крака и на свой ред физикът взе думата, за да направи следното признание:
— По време на пътуването си ние преживяхме нещо велико и няма да се върнем същите у дома, когато утре дойде време да си вземем сбогом от този остров!
И нашият делник, тъй често смятан от нас за сив и лишен от смисъл, ще се изпълни занапред с багри и съдържание, а ако в древността слънцето е било почитано тук като символ на Божеството, позволете ми да ви заявя, че и аз съм готов сега да се отдам на този култ към слънцето, само че аз нося своето Слънце в себе си и ми се струва, че вече усещам неговите лъчи!---
Наистина от нашето пътешествие очаквах
хубави неща, но никога не съм предполагал, че ще се завърна тъй обогатен с едно търсено цял живот познание.--
Сигурно висши сили са протегнали над нас своите ръце!--
И ако ние, двамата по-възрастни, бихме могли донякъде да съжаляваме, че разкрилото ни се познание идва при нас в толкова напреднала възраст, нека все пак признаем, че по-рано то сигурно щеше да се окаже преждевременно и че моментът явно е бил
правилно подбран.---
*
От доста време вече двамата гребци бяха спуснали лодката отново в морето, чиято повърхност, гладка сега като огледало от течна светлина, се готвеше да погълне слънчевия диск.
Море и небе се бяха сякаш слели в златиста жарава!
Най-сетне приятелите забелязаха, че лодкарите отдавна вече ги чакат и заслизаха към плажа, а по-младият брат, видял, че се готвят да си ходят, побърза да ги посрещне, за
да отнесе кошниците и бутилките обратно в лодката.
*
Само след няколко минути тя бе вече далеч от мястото, където бяха спрели за тази продължителна почивка, но сега не се налагаше да се отправят навътре в морето — можеха да минат лесно и безопасно между крайбрежните рифове и да заобиколят отблизо линията на високите островни скали.
Грейнал в разкошни багри, камънакът пламтеше в лъчите на потъващото в морето слънце.