*
От тази страна на острова рядко можеха да* се видят покрити със зеленина оврази и широки падини с маслинови дръвчета.
В почти непрекъсната редица се издигаха високи, отвесни скали, често пъти издълбани от морето, и погледът се плъзгаше в просторни, нашепващи тайнственост пещери.
Тримата излетници показваха жив интерес към всичко, което можеха сега да видят отблизо, затова гребците с радост се отклониха от най-краткия път за връщане и навлизаха във всяко от малките заливчета, спирайки се за по-дълго време на особено красивите места.
Така нощта постепенно се спусна —■ нощ, чието звездно великолепие засилваше все по-силно с всяка измината минута, — докато откъм сушата не остана да се вижда само мигащата редица светлини на недалечния, голям пристанищен град.
Самият остров .изглеждаше сега необитаем, тъй като пътниците бяха все още твърде далеч от мястото, от което можеха да се видят светлинките на кацналия върху хълма град.
*
Лодката се плъзгаше в дълбоката, черна сянка на отвесните скали, тласкана от ускорения ритъм на веслата.
Поради наличието на безброй фосфоресциращи морски организми, при всяко потапяне греблата сякаш извличаха от дълбините искряща, синкава светлина.
Оставената водна диря продължаваше дълго да свети като опашка на ракета.
Рибата се ловеше тук само нощем на светлината на факли, затова от време на време се натъкваха на някоя рибарска гемия, плъзгаща се като призрак в нощния мрак към избраното място за улов.
Разменяха се весели думи за поздрав и всяка от лодките отново потъваше в тъмнината.
Понякога, особено когато знаеха, че доброто ехо може да направи по-ефектно тяхното изкуство, двамата братя запяваха с пълни гърди песните на своята родина, но гласовете им не притежаваха кой знае колко много от мелодичното благозвучие на големите певци на тяхната страна, затова тримата излетници, макар да слушаха не без удоволствие песните, чиито думи знаеха, повече се радваха, когато отново ги обгръщаше дълбоката вечерна тишина, станала още по-осезае-ма поради ритмичния шум на веслата.
*
След като заобиколиха и последния скалист нос, пътниците най-после съзряха първите островни светлини. Не след дълго те бяха вече в малкото пристанище на острова, където предизвестеният „ветурино“ от часове очакваше със своя файтон връщането на гостите, за да ги отведе с тромав ход по криволичещата улица високо горе до малкия град, където тази нощ любимата им гостилница щеше за последен път да им предложи подслон.
След вечеря тримата приятели се разходиха още малко под кедрите и палмите на потъналата в нощен мрак градина, наслаждавайки се на ярките отблясъци, хвърляни по морската повърхност от безбройните факли на рибарските лодки, където сега кипеше трескава дейност.
*
Отпътуването им бе предвидено за следващия ден, затова те скоро прецениха, че е благоразумно да си легнат по-рано, но преди това се уговориха да се върнат по море, стига да намерят кораб, тръгващ в подходящо време от пристанището на близкия континентален град.
Така те можеха да се надяват, че ще намерят достатъчно удобни случаи отново и задълбочено да обсъдят темите, по които бяха разговаряли последните седмици, за да осъзнаят още по-пълно колко различен изглежда за тях земният живот сега, когато бе разбудена неговата благотворна тайна.---
ПОСЛЕСЛОВ
Читателят, който познава другите ми книги, сигурно отдавна вече е разбрал, колко далеч съм бил от намерението да му предлагам някаква „повест“.
Затова едва ли е нужно да му пояснявам, че разказвателната форма на тази книга се наложи да бъде предпочетена само за да може възвестеното в останалите мои творби учение да стане по-достъпно и за ония, които твърде бързо се обезсърчават и отегчават, когато в дадена книга срещнат само отвлечени напътствия и чуят отгоре на всичко да им се говори почти изключително по теми, изглеждащи твърде отдалечени от тяхното всекидневие.
Нека все пак изрично подчертая, че всяка дума от тази книга е породена от действително преживени неща!
Тримата мъже от книгата не са за автора нищо повече от носители на тези преживявания. Те му дадоха възможност да извае един образ, съдържащ някои оттенъци, които едва ли щяха да бъдат уместни, ако авторът се бе опитал просто да възпроизведе реалния първообраз на съответното преживяване.
В много случаи това се оказа въпреки всичко възможно, макар да се наложиха някои промени при описанието ъа.местностите и обрисовката на говорещите лица, защото само такъв отказ от „реалистично пресъздаване“ позволи на автора да даде все пак подходящ израз на преживяното от него.