Тогава от устата на сомнамбула и на изпадналия в транс говорител експериментаторът ще чуе винаги онова, което би му се сторило особено интересно, или което би импонирало на вярващата общност, било с благородния си патос, било с тривиални, но нагодени към преобладаващата религиозна насоченост фрази, а в някои случаи и с най-непристойни цинизми.--
Единственият стремеж на съществото, което говори чрез изпадналия в такова състояние човек, е да привлече вниманието към себе си и да направи колкото може по-силно впечатление. Често пъти то подхожда с изключителна хитрост при избора на оная маска, която би му осигурила най-голям интерес от страна на хората.---
Изпадналият в екстаз има същите преживявания, както и така наречените „медиуми“, с тази разлика, че при него Аз-съзнанието не загубва напълно контакт с функциите на мозъка, а само способността си да възприема външните телесни усещания.
„Духовните“ светове, които той си мисли, че съзерцава, не са нищо друго освен родени от въображението му пластични образи, добили осезаемост и реалност за него посредством вибрациите на превъзбудените му, обхванати от гърчове, нерви!--
Ето защо трябва да се прокарва строга разделителна линия между всички тези методи за предизвикване на болезнени физически усещания, тълкувани като „духовно“ преживяване, и истинския духовен опит, който може да се придобие само при напълно непомрачено — всъщност при още по-ясно — осъзнаване на тялото!--
Така нареченият „окултизъм“ съвсем не е впрочем откритие на новото време!
Окултните явления са били познати при всички народи и във всички епохи.
Ала никой досега, освен ако не е бил направляван от сигурна ръка, не е прекрачвал прага на тази потънала в мрак зона, без да стане жалка играчка в ръцете на действуващите в нея сили!--
Обикновено такъв човек загубва безвъзвратно способността си да придобие опит в субстанциалния Дух.
Държащите го в подчинение същества няма вече да го пуснат доброволно, а ако им се наложи все пак да го оставят на мира, понеже са успели малко по малко да го изсмучат докрай и нямат вече никаква полза от него, отдавна ще са му отнели всичките сили, с чиято помощ би могъл да се изправи отново на крака. —
Ако вие, скъпи приятели, сте си мислили и двамата досега, че съм привърженик на ,окултизма“, тоест на изследването на всички онези явления, споменати в днешния ни разговор и станали в наши дни обект на заниманията на много именити учени от различни страни, значи сте изпаднали в дълбоко заблуждение!
На мен просто ми се наложи да се запозная преди време и с тази област на човешките прояви, тъй като моят Гуру искаше това от мен.
— „Вашият Гуру“ ли? — прекъсна физикът говорещия, от чиято уста явно непредпазливо се бе изплъзнала тази тъй близка на самия него дума.
— Признавам — отвърна по-младият, — че не съм много запознат със санскритски, но онзи, когото нарекох „Гуру“, ми разказа веднъж, че в неговото отечество това име се дава на учителите, напътствуващи духовното развитие и пробуждане на своите ученици.
„Гуру“ означава нещо като духовен „Баща“ или „бащински Учител“.
Мен самия той наричаше „чела“ и макар тази дума да не значи общо взето нищо повече от „ученик“, той ми обясни, че това е всъщност почетна титла, давана на малцина, и че човек трябва да е по един съвсем особен начин ученик на своя Гуру, за да бъде с пълно право приет като негов „чела“.
Той самият бе един от Майсторите на „Бялата ложа“.
*
— Ще рече, масон? — подхвърли най-възрастният.
— По никакъв начин — отвърна младият.
— Франкмасонството, ако не се хващаме само за думата, а го погледнем по същество, има може би известни основания да се смята за произлязло от „Бялата ложа“, но духовната Общност, от която идва моят Гуру, няма нищо общо с масонството. Освен това терминът „Бяла ложа“ е само външно обозначение на тази Общност, а самите й членове предпочитат да се наричат „Светещи на Прасветлината“. —