— Възможно е — съгласи се Ричър. — Но ще влезеш в затвора за убийството на съпруга си. Това е сигурно.
Спенсър Флеминг се надигна с усилие. Отначало стоеше прегърбен, но после изправи рамене. Не можеше да си спомни последния път, когато бе отдал значение на стойката си. Не помнеше и откога не е чувствал кожата си толкова чиста. Или откога не бе стъпвал по килим. Той продължи напред до мига, в който зърна отражението си в огледалото. Видяното не му хареса. Когато Ричър и Смит го доведоха в хотела, Флеминг осъзна, че изглежда много различно от околните. Косата. Дрехите. Той проумя, че е заседнал в миналото. Вината не бе негова, други го бяха принудили да заживее в сенките. Флеминг не беше направил доброволно този избор. Сега обаче можеше да промени нещата. Трябваше да промени нещата, ако искаше да се възползва от този втори шанс, който съдбата му поднасяше. Ричър го бе уверил, че жената, която носи най-голяма вина за нерадостната му участ, ще остане зад решетките до края на дните си. И той се молеше думите на Ричър да се сбъднат. Но дълбоко в себе си не вярваше, че това ще се случи. Флеминг имаше предчувствие. Тя щеше да се измъкне, а той щеше да се върне в старата психиатрия.
— Опитвате се да ме натопите! — Гласът на Сюзан Каслуга прозвуча почти като писък. — Наистина се опитвате да ме натопите! Не мога да повярвам! Знаеш, че не съм убила Чарлс. Беше там! Знаеш, че Вероника Сансон го уби. Тя щеше да убие и мен, ако ти не се бе появил навреме.
Ричър сви рамене.
— А аз си мислех, че точността е добродетел.
Каслуга се обърна към Смит:
— Само се опитай да ме арестуваш, и моят адвокат ще призове Ричър като свидетел. Тогава той ще се озове в затвора, а не аз.
— О, разбира се, че ще те арестувам — заяви Смит.
— Само се опитай да ми попречиш да явя като свидетел — добави Ричър.
— Това е лудост! — възкликна Каслуга и вдигна поглед към небето. — Ти видя какво направиха онези жени.
Смит я хвана за дясната ръка.
— Стига приказки! Хайде! Време е да тръгваме!
Сюзан Каслуга се дръпна рязко. Дясната й ръка се появи иззад гърба й. Може би Смит не бе закопчала белезниците както трябва. А може би китките на Каслуга бяха прекалено тънки. Каквато и да бе причината, тя бе успяла да се освободи. Появи се лявата й ръка. Каслуга се наведе бързо. Взе нещо от земята. Изправи се рязко с предмета в ръка. Оказа се десетсантиметров гвоздей, целият разкривен и ръждясал. Каслуга се промъкна зад гърба на Смит, обхвана главата й с дясната си ръка и покри очите й. С лявата си ръка заби върха на гвоздея във врата на Смит. Мястото, което тя уцели, се намираше точно над каротидната артерия. Капка кръв потече по врата на Смит и попи в блузата й. Гвоздеят се оказа достатъчно остър въпреки ръждата. Ако тя увеличеше натиска, Смит щеше да умре.
Каслуга отстъпи крачка назад. Тя повлече Смит със себе си, като едновременно с това дръпна главата й назад, оголи врата и изви гръбнака й.
— Хвърли пистолета! — нареди Каслуга.
Смит се подчини.
Каслуга насочи вниманието си към Ричър.
— Ти също!
Ричър вдигна ръце на нивото на раменете си, но не пусна пистолета. Дулото му обаче сочеше безопасно към небето.
— Не видях онези жени да правят каквото и да било на съпруга ти. Той беше вече мъртъв, когато се появих аз.
— Защото те го застреляха. По-младата го направи.
— Така ли?
Каслуга отстъпи крачка назад.
— Казах ти да хвърлиш пистолета!
Ричър завъртя леко настрани и надолу ръката с пистолета, но не го пусна.
— Заварих двама мъртви агенти. А после чух три изстрела един след друг. И трите дойдоха от една и съща посока.
Изведнъж Смит се замята в хватката на Каслуга. Тя се опита да извърне глава колкото се може по-далече от гвоздея, но не успя да се освободи. Острието се заби още по-дълбоко в кожата й.
— Вероника вече бе застреляла агентите — заяви Каслуга. — Чарлс стреля два пъти. Той улучи Роберта и я уби. Следващият му изстрел попадна във Вероника и я повали на земята, но тя оцеля заради бронираната жилетка. Тя натисна спусъка в следващия миг и уби Чарлс.
Ричър поклати глава.
— Чух три изстрела, а после на земята падна пистолет. Ти си стреляла и по тримата. Първо по мъжа ти, после по жените. Накрая си подхвърлила пистолета в краката на Чарлс. Но си допуснала грешка. Не си убила Вероника. И едва не плати с живота си за тази грешка.
— Прочети полицейските доклади. Виж колко патрона липсват от всяко оръжие.