— Прочетох ги вече. От твоя пистолет липсват два. От този на Роберта — един. А от пистолета на Вероника — три.
— Два от пистолета на Чарлс. Което доказва думите ми.
— От пистолета до тялото на Чарлс. Което доказва, че си добра. Много добра. Импровизираният ти план се оказа отлично решение в няколко отношения. Помоли да останеш насаме със съпруга си. Използва това време, за да извадиш патрон от пистолета на Вероника и да го сложиш в своя. Дори си забелязала, че патроните са различни марки. Единият е произведен от „Браунинг“, другият — от „Федерал“. Затова си разредила своя пистолет, за да поставиш нейния патрон най-отдолу в пълнителя.
— Не съм правила нищо, когато останах само с Чарлс… с тялото му. Бях прекалено разстроена.
Смит зарита с крака с надеждата да се освободи. Каслуга обаче я смушка в ребрата и тя застина неподвижно.
— Преместила си един патрон — продължи Ричър. — Разместила си и гилзите. Според полицейския доклад те са открити на необичайни места. Дописала си името на съпруга си в списъка на Роберта Сансон.
— Нищо подобно не съм направила. А сега хвърли пистолета! Няма да повтарям повече!
Ричър свали пистолета едва-едва. Малко по-надолу и малко по-напред.
— Помниш ли онези думи, които те помолих да напишеш? Чарлстон срам? Това е анаграма на Чарлс Стаморан. Същите букви, но в различна последователност. Познай какво? Анализът на почерка показва пълно съвпадение.
— Пусни проклетия…
— Важният въпрос е защо изобщо си дописала името му? Защо не си оставила списъка със седем имена? Защо си добавила осмо?
— Той беше осмият. Това е самата истина.
— Точно така. Той е ръководел проекта, макар и от дванайсет хиляди километра разстояние. Не е участвал в непосредствената дейност на екипа. За разлика от деветия човек, който е бил там, на място и лично е участвал в разработките. Който е прикрил истината след изтичането на газа. Който е затворил устата на роднините и свидетелите.
— Нямаше девети човек.
— Имало е и това си била ти.
Ричър забеляза, че кокалчетата на Каслуга побеляват около гвоздея. Тя присви очи. Сухожилията на врата й се изопнаха. Ричър наклони пистолета още малко напред. Той бе отличен стрелец с пистолет, пушка или автомат. Разстоянието в случая бе пренебрежимо малко. Нямаше вятър, който да отклони куршума. Нямаше слънце, което да го заслепи. Мишената стоеше неподвижно. Самият той дишаше спокойно. Имаше достатъчно места, които можеше да избере с минимален риск за Смит. Главата на Каслуга. Рамото. Едното коляно. Единият прасец. Едното стъпало. Ричър натисна спусъка. Куршумът се заби в свода на дясното ходило на Каслуга. Тя изпищя, изпусна гвоздея и залитна встрани.
Смит отстъпи крачка назад и притисна врата си с длан. Каслуга започна да вие от болка и едва процеди през стиснати зъби:
— Помогни ми!
— Да ти помогна? — възкликна Ричър. — Както ти се съгласи да помогнеш на онези деца, след като уби родителите им? Както се съгласи да помогнеш на онези съсипани от мъка семейства в Индия?
— Не бях права… — Каслуга едва си поемаше дъх заради силната болка. — Моля те! Умолявам те!
— Искам информация. Имам два въпроса.
— Каквото пожелаеш. Само ме закарай в проклетата болница.
— На кого се обади, за да уредиш убийството на Нилсън?
— Това не влизаше…
— Нима предпочиташ да загубиш целия си крак?
Каслуга поклати глава.
— Тогава спри да лъжеш поне за десет секунди. Знаем с кого се е свързал Нилсън и е започнал да задава въпроси. Този човек е позвънил на теб. Използвали са телефонния номер, който ти записа в моя бележник.
— Защото… защото… — Каслуга си поемаше дъх с огромно усилие. — Той звънеше на Чарлс. Ние живеехме заедно. В една и съща къща. Използвахме един и същ телефон.
— Не е вярно. Чарлс е разполагал с достатъчно защитени телефонни линии, осигурени му от Министерството на отбраната. Тези линии не генерират информация за проведените разговори. Защо му е да води инкриминиращи го разговори по открита линия?
— Добре… — просъска Каслуга. — Дейвид Съливан. Вицепрезидент на „Тотал Секюрити“, отговаря за връзките с клиентите. „АмериКем“ има договор с тях. Изникне ли проблем, повдигнат ли обвинения в съда, започне ли някой да създава проблеми където и да било по света, той урежда нещата. Проблемът изчезва.
— Добре. Ще му звънна по-късно. Ще видя дали самият той може да изчезне. А сега Невил Притчард. Каква беше сделката с него?
Каслуга простена.
— Болница. Ти обеща!
— Първо отговори на въпроса ми. Притчард е докладвал на Стаморан. Това е ясно. Въпросът е дали той те е вербувал.