— Не ме разсмивай — отвърна Каслуга и изохка от усилието. — Притчард беше идиот. Дребен чиновник, който местеше папките от едно бюро на друго. Разкрих с какво се занимава за един ден. Принудих го да ме включи.
— Откраднали сте парите заедно. По-късно сте ги разделили.
— Не. Аз…
— Затова си му отпуснала онези фалшиви заеми след проваления търг. За да му прехвърлиш неговия дял от парите.
Каслуга кимна. Лицето й бе пребледняло, по челото й изби пот.
— И когато разбра, че Бък е разказал всичко на сестрите Сансон, реши да се свържеш с твоето приятелче Съливан. И той ликвидира Притчард, единствения човек, който би могъл да разкрие истинската ти роля.
Каслуга се усмихна едва-едва.
— Знаеш ли кое е най-смешното? Точно Чарлс ми каза, че някой е започнал да избива учените. Затова се обадих на Съливан. А Чарлс беше решил, че така ще ме защити. Ама че глупак!
Ричър й обърна гръб и тръгна към стъклената врата. Смит забърза след него и го дръпна за ръкава.
— Чакай малко — каза тя. — Нали обеща да я закараш в болница.
— Не съм. Тя може да пропълзи до колата си. Или да умре от загуба на кръв. И двата варианта ме устройват.
— Ричър, това е жестоко.
Той сви рамене.
— Тя трябваше да се съгласи да помогне на онези деца.
29
Ричър не вярваше в съдбата, но бе чувал поговорката, която гласеше, че колкото по-усърдно работи човек, толкова по-широко му се усмихва късметът. А този ден той бе работил наистина усърдно. Затова, когато телефонът иззвъня, докато обличаше току-що почистената и закърпена униформа, с която възнамеряваше да отиде на помена на Кент Нилсън, заповедите, които получи, му сториха напълно логични и уместни. Нареждаха му да замине за Илинойс. Незабавно. Ревизия бе открила нередности при съхранението на продукцията във военния завод в Джолиет. Командването смяташе, че опитът, получен в хода на разследването на злоупотребите в „Рок Айланд“, ще бъде от полза за следствието. Предвид близостта на Джолиет и Чикаго Ричър можеше да привлече агент Отоуей, в случай че разследването излезеше извън юрисдикцията на Военната полиция.
До полета до летище „Мидуей“ оставаха четири часа. Ричър прецени, че времето е напълно достатъчно, за да отиде на помена на Нилсън. Нещо повече, ако събитието се окажеше твърде мрачно и потискащо, той щеше да разполага с чудесно извинение да си тръгне рано-рано. Ричър лесно откри мястото, на което опечалените се сбогуваха с Нилсън. Това бе старо кино, цялото в неонови светлини и архитектурни детайли в стил ар деко, превърнато неотдавна в концертна зала. Оказа се, че Нилсън е бил музикант на младини. Свирел на флигорна и притежавал повече ентусиазъм, отколкото техника, според една жена, която го познаваше от времето, когато гастролирал с различни групи. Самата тя свиреше в такава група и бе дошла, придружена от двама-трима стари колеги на Нилсън. Те се бяха събрали в полукръг на сцената и бяха оставили върху един стол инструмент, който според Ричър много приличаше на тромпет.
Той се завъртя в задната част на салона и първият познат, когото срещна, се оказа Спенсър Флеминг. В интерес на истината, не го позна веднага. Косата му бе все така прошарена, но не се спускаше свободно от двете страни на лицето, а беше подстригана късо. Модерно. Освен това Флеминг бе облечен с джинси и риза, които не изглеждаха излезли от мода преди няколко десетилетия. Ричър се здрависа с него и разговорът им бързо се насочи към бъдещето. Оказа се, че Флеминг познава Джолиет или поне го бе познавал през 60-те, когато бе разследвал поредица от злополуки на автомобилната писта там. Бившият журналист се надяваше отново да работи по различни теми, и то скоро. Но първо трябваше да си намери жилище. Хотелът не му бе понесъл, затова Флеминг се беше върнал в караваните. А от ФБР бяха уредили те да бъдат преместени в къмпинг. В същия къмпинг, в който неотдавна бе убит Притчард, но той не подозираше това.
Флеминг си тръгна след няколко минути и точно тогава Ричър видя Амбър Смит. Тя носеше лейкопласт на врата си в резултат от опитите на Сюзан Каслуга да я държи под контрол с помощта на онзи ръждив гвоздей. Смит бе заложила на черна рокля и обувки с висок ток. До този момент Ричър я бе виждал единствено с джинси и боти. Ето още един човек, който бе променил външността си. Всичко това е част от напускането на една орбита и преминаването в друга, помисли си Ричър. Съвсем естествен преход след края на трудно, напрегнато разследване.
— Чул ли си нещо ново за Каслуга? — попита Смит.