— Наистина ли смяташ, че някой е решил да отмъсти на екипа? На всички? Защо? Какво са направили?
Стаморан не отговори.
Сюзан го погледна.
— Защо изобщо някой ще си отмъщава след толкова много години?
Стаморан се замисли и отвърна:
— В екипа имаше седем души. Всичките бяха учени. Но не бяха само това. Двама от тях работеха за армията. Останалите петима — за ЦРУ. Цивилните им професии бяха просто прикритие.
Сюзан вдигна чашата си, но след миг я остави на плота, без да отпие.
— Сигурно се шегуваш. Работила съм в компанията на войници и шпиони, така ли? Откога знаеш?
— Няма значение — отвърна Стаморан.
— Има, и още как! Защо не ми каза по-рано?
— Всеки трябва да знае точно толкова, колкото му се полага. Преди нямаше нужда да знаеш. Сега има.
— Предполагам, че слабостта ти да си играеш на таен агент обяснява поведението ти — сви рамене Сюзан. — За кого са работили?
Стаморан поклати глава.
— Това също няма значение. Важни са само две неща. Първо, смятам, че някой се опитва да ликвидира всички членове на екипа. Двама души загинаха при съмнителни обстоятелства. При това скоро един след друг. Едва ли е съвпадение. Второ, екипът не се състоеше от седем души, а от осем. Имаше още един човек, свързан с проекта, макар и не пряко. Но все пак участието му бе значително.
Сюзан посегна към чашата, но дръпна ръка и притисна длан към външната страна на бедрото си.
— Осми човек? Сигурен ли си?
— Сигурен съм — кимна Стаморан.
Сюзан си пое дъх.
— Знаеш ли кой е?
— Да — кимна отново Стаморан.
Сюзан сложи длани на плота и се наведе напред, като прехвърли цялата си тежест върху тях. Гласът й заглъхна до шепот:
— Чарлс? Ако трябва да ми кажеш нещо, направи го.
— Добре — отвърна Стаморан, помълча и добави: — Аз съм осмият човек.
4
Ричър не само чу как се отваря прозорецът на банята на Хол. Той го видя.
В мига, в който вратата на спалнята се затвори зад гърба й, Ричър скочи от дивана и прекоси безшумно коридора. Отвори входната врата. Но не я затвори, за да не вдигне излишен шум. Изтича отпред и свърна към левия ъгъл. Застана така, че отражението в страничното огледало на неговия автомобил да му осигури добър изглед към къщата. И зачака. След секунди през прозореца надникна Хол. Тя се огледа в двете посоки и посегна към водосточната тръба, която минаваше съвсем наблизо. Хвана я с едната ръка. После с другата. Накрая провря цялото си тяло през прозореца и седна на перваза, но с лице към стената. Сви първо единия крак, после другия, докато накрая изглеждаше, сякаш е приклекнала на перваза. Тя се отблъсна назад и десният й крак се плъзна от другата страна на водосточната тръба. След секунди Хол започна да се спуска по тръбата, като се придържаше ту с едната, ту с другата ръка, опряла стъпала плътно в стената, сякаш се спускаше по здраво опънато стоманено въже.
Ричър я изчака да се спусне до половината, след което напусна скривалището си. Показа се иззад ъгъла и впери поглед в нея. Тя го видя веднага. Смени посоката си. Опита се да се изкачи по тръбата. Да се провре през прозореца. Но преди да го направи, Ричър се пресегна и я хвана за колана.
— Искаш ли да слезеш бавно и спокойно? — попита той. — Или ще рискуваш да паднеш на главата си?
Хол се спусна долу. Щом краката й докоснаха земята, тя опря гръб в стената.
Ричър пристъпи към нея и заяви:
— Да смятам ли, че фазата на самопризнанията приключи?
— Задник! Какво ще стане сега?
— От теб зависи.
— Какво искаш?
— Ти ли взе превключвателите?
— Очевидно.
— Колко?
— Четиресет и осем.
— Чу ли това?
Хол се огледа.
— Не. Какво?
— Вратата на килията току-що се затръшна зад гърба ти.
— Чакай малко! Деветдесет и шест.
— Продаде ли ги?
— Не ги взех за спомен.
— На кого ги продаде?
Хол поклати глава и въздъхна.
— Бъди честен с мен. Колко съм загазила?
— Много — отвърна Ричър.
— Какво да направя, за да облекча съдбата си? — Хол се отблъсна от стената и погледна Ричър право в очите. — Готова съм да направя каквото кажеш. Всичко, което ще ми помогне поне малко.
— Може и да се получи — отвърна Ричър.
— Чакай малко! — възкликна Сюзан и отстъпи крачка назад от кухненския плот. Тя бе протегнала дясната си ръка пред себе си с вдигната длан досущ като полицай, който се опитва да спре преминаващ автомобил. — Бил си в завода на „Мейсън“ през шейсет и девета? По същото време като мен, така ли? Не може да бъде. Щях да разбера. Щях да те видя.