— Е? — попита той.
Сюзан прекоси кабинета, седна на малкия диван, разположен пред креслото на съпруга й, пресегна се и постави длан на коляното му.
— Чарлс, съжалявам за преди малко.
Стаморан не отговори.
— Два дни — каза тя.
Стаморан се намръщи. Той мразеше, когато съпругата му подхвърляше недовършени коментари, след което не казваше нито дума и се налагаше той да измъква информацията от нея на части. Затова направи опит да се сдържи, но не успя и попита:
— Какви два дни?
— Ще кротувам, както ти ме помоли. Ще стоя тук. Няма да ходя в офиса. Ще ти дам време да хванеш онзи тип.
— Защо два дни? Защо да се ограничаваме във времето? Защо не останеш тук, докато не го спипаме?
Сюзан вдигна рамене.
— Ти сам предложи два дни. Освен това открих начин да превърна отсъствието си в предимство. Но няма да се получи, ако остана тук по-дълго.
— Два дни ми се струват разумна отправна точка. Ами ако се окажат недостатъчни?
Сюзан се приведе напред и зашепна, сякаш се опасяваше някой да не я чуе:
— Работя по нещо. Става въпрос за изкупуването на друга компания. Голяма компания. Огромна сделка. Пазя всичко в тайна. Ако сделката пропадне, няма да се отрази на репутацията ми. Реших да изчакам мастилото върху договора да изсъхне, преди да дам гласност и да потърся признание. Проведох няколко телефонни разговора преди малко. Изглежда, че всичко е наред. Юристите са изчистили и последните пречки и се кълнат, че документите ще бъдат подписани в рамките на четиресет и осем часа. Подшушнах на един-двама какво се случва. Пуснах слухове. Представих ситуацията така, сякаш сделката ще пропадне. Шепа мръсници ще останат очаровани от възможността да се проваля с гръм и трясък. А когато се разчуе за триумфа ми, всички ще решат, че сделката е била пред провал и само личната ми намеса я е спасила. Ще стана герой. Но задържа ли се по-дълго у дома, нещата ще изглеждат така, сякаш нямам нищо общо с резултата. Не мога да го допусна.
Два дни, помисли си Стаморан. Може да се окажат достатъчни, за да решим проблема. А може би не. Нещата бяха извън негов контрол. Оцелелите мишени бяха под наблюдение. Хората му бяха заложили капаните. Мръсникът, който избиваше учените от екипа, работил през шейсет и девета, може би щеше да атакува отново в рамките на четиресет и осем часа. Или пък не… Стаморан нямаше представа какво определя графика му. Това обаче не го притесняваше, тъй като Сюзан бе в безопасност в едно важно отношение. Най-важното в случая не бе задържането на убиеца. А изваждането на Притчард от играта. Стаморан хвърли поглед към часовника си. Екипът вече трябваше да е пристигнал пред дома на Притчард.
Стаморан погледна жена си, кимна и каза:
— Два дни ще бъдат достатъчни.
Мъжът, който седеше в колата южно от Анаполис, се казваше Пол Бърч. Той прибра химикалката, извади пистолета си и се обърна към партньора си Саймън Стейнрод. Бърч кимна. Стейнрод дръпна ръчката, която отваряше багажника, и двамата мъже излязоха от автомобила. Стейнрод измъкна от багажника тактически таран — масивен метален цилиндър с дължина от четиресет и пет и диаметър двайсетина сантиметра с две извити дръжки, прикрепени в средата. Двамата прекосиха шосето. Бърч вървеше една крачка пред партньора си. Двамата не минаха през вратата, а прескочиха ниската ограда.
После тръгнаха отстрани на пътеката — единият отляво, другият отдясно — като стъпваха смело в цветните лехи и газеха всичко, посадено там. Изкачиха стъпалата пред входа. Стейнрод залюля тарана назад, след което го засили напред успоредно на земята на височината на кръста си, за да набере повече инерция. Желязото се заби във вратата близо до патрона на масивната на вид ключалка. Дървото се разцепи. Винтовете изскочиха от пантите. Рамката се откъсна от стената и вратата полетя назад в коридора като боксьор, току-що получил тежък удар, който ще доведе до нокаут. Вратата се приземи хоризонтално, плъзна се по пода и спря в основата на висок салонен часовник. Стейнрод пусна тарана, извади пистолета си и зае позиция плътно до разбитата врата. Бърч се втурна покрай него. Остави кални стъпки по останките от вратата, по коридора и нагоре по стълбите. Той знаеше къде се намира спалнята. Знаеше разположението на всяка стая в къщата. Бе запомнил архитектурните планове, които бе получил по факса, преди да напусне Пентагона тази вечер. Затова веднага откри нужната му врата. Насочи лъча на фенерчето успоредно на дулото на пистолета. Изрита вратата. Нахълта в спалнята. И насочи оръжието си към леглото.