Стаморан остави слушалката, облегна се на стола, затвори очи и изруга наум. Трябваше да изпрати снайперисти, а не бавачки. Особено бавачки, които да издънят толкова елементарна операция по отвличане. Нямаше друго обяснение. Притчард е бил сам. Никой не се е свързвал с него. Докладът бе категоричен.
Стаморан си пое дъх дълбоко и бавно. Опита се да анализира ситуацията. Новините бяха лоши. Хората му не бяха спипали Притчард. Но все пак новините не бяха катастрофални. Стаморан нямаше основания да смята, че някой друг е отвлякъл Притчард. Той просто бе избягал. Следователно който и да преследваше учените от 69-а, нямаше да спипа Притчард. Тайната беше в безопасност. Засега.
Стаморан отвори очи и вдигна телефона.
— Искам екипът от снощи да разбере, че има само един начин да се реваншира. Искам да включите два допълнителни екипа. Най-добрите, с които разполагаме. Искам да откриете Притчард. Незабавно! И когато го спипате, опита ли се да избяга, спрете го. На всяка цена!
Сержант Хол беше на работното си място в „Рок Айланд“. Очакваше я натоварена сутрин. Трябваше да пристигне камион, изпратен от военновъздушната база „Литъл Рок“, Арканзас. А това означаваше доста писане и доста физически труд. Все процеси, с които Хол бе добре запозната. Беше правила това повече от седемдесет пъти само през последната една година. Тя знаеше точно какво да очаква, затова, когато камионът M35, по-известен като Два и половина заради товароносимостта си от два тона и половина, се появи в далечината, тя вече го очакваше на портала, облечена в избеляла камуфлажна униформа. Изражението й издаваше умора и отегчение.
Сержант Хол изчака вратите да се затворят зад камиона, след което се качи в своето хъмви и потегли към склада, който Ричър бе посетил предишния ден. Камионът я следваше. Не бе наложително, но такова беше изискването. Сержантът, който шофираше камиона, беше идвал тук поне петдесет пъти. Той можеше да измине маршрута със затворени очи, но разпоредбите бяха недвусмислени — камионът се нуждаеше от ескорт, който да го следва неотлъчно по време на пребиваването му на територията на базата. Мъжът нямаше нищо против. Хол също. Правилникът ги устройваше идеално.
Хол караше бавно и когато стигна входа на сградата, подмина стоманената врата на склада и паркира встрани от нея. После се върна, отключи вратата и изчака камионът да спре. Шофьорът слезе от кабината. Името му бе Шапелиър, но тя тайничко го наричаше Маймун заради късото му тяло, дългите ръце и прегърбената походка. Шофьорът отметна брезентовото покривало отзад и свали задния капак на товарното отделение. Двамата с Хол започнаха да свалят сандъците с оръжия, изпратени от Залива, и да ги редят върху стелажите, обозначени с надпис Пристигнали. Шофьорът и Хол работеха усърдно и без почивка. Когато разтовариха камиона, започнаха да го товарят със сандъци, които вземаха от стелажите с надпис Червени. Това бяха автоматите, които Хол и екипът й бяха обрекли на унищожаване.
Когато и последният сандък бе натоварен, и последният документ — подписан, а вратите на склада — затворени, Хол се качи в хъмвито. Главата я болеше, по гърба й се стичаха капчици пот. Тя се намести на седалката и видя в огледалото, че Шапелиър се качва в камиона си. Тя можеше да го накара да обърне на тесния плац пред склада, но вместо това двамата продължиха напред, за да направят обратен завой при будката на охраната. Така процедираха винаги. Затова, дори да ги наблюдаваше някой — лично или с помощта на охранителна камера — нямаше да остане изненадан.
Обратният маршрут, избран от Хол, беше малко по-дълъг от този на влизане. Той минаваше през своеобразен тунел, образуван при строителството на няколко класни стаи над пътя. Конструкцията бе кацнала върху постройките от двете страни на асфалта поради липса на достатъчно място на територията на базата. Покритата секция беше дълга близо петдесет метра. По цялата й дължина бяха монтирани охранителни камери, които наблюдаваха всеки сантиметър от участъка.
Охранителните камери наблюдаваха всеки сантиметър от участъка. Но само там, където ги имаше. Защото две от тях бяха демонтирани. Една след друга в рамките на две седмици. Двете камери в средата на тунела — по една от всяка страна. Бяха демонтирани лично от сержант Хол, която си осигури по този начин сляпо петно с дължина около седем метра. Достатъчно, за да спре камион M35 и да останат десетина сантиметра отпред и отзад.