До любимия фотьойл на Браун стоеше непозната жена. Черната й коса бе събрана на опашка отзад. Тя бе притиснала Херкулес здраво към гърдите си. От другата страна на фотьойла стоеше друга жена. Със същия ръст. Същото телосложение. Същата коса. Двете бяха абсолютно неподвижни. Лицата им бяха безизразни. Приличаха на статуи. Никоя не пророни и дума.
Браун пристъпи крачка назад.
— Пуснете котката ми!
Първата жена се усмихна и каза:
— Доктор Браун, радваме се, че се върнахте. Изглежда, че котаракът ви не ни харесва. Моля, седнете. Ще го пусна в скута ви.
Браун не помръдна от мястото си.
— Познавам гласа ви. Вие ми се обадихте. Излъгахте, че сте от ФБР. Защо?
— Извинявам се, че ви подведохме. Не искахме да го правим. Но трябва да поговорим. Насаме. Отвън има двама души, които наблюдават дома ви, затова не можехме просто да почукаме на вратата. Предположихме, че ще ви проследят, ако отидете някъде. Това ни даде възможност да влезем незабелязано.
Браун отиде до прозореца, отмести щорите леко встрани и се обърна към двете жени.
— Синият седан, нали? Какво става, по дяволите?
— Какво ви казах по телефона? Всичко, което ви съобщих, е самата истина, освен че съм федерален агент. Истина е, че сте в опасност. Тук сме, за да ви помогнем.
— Да ми помогнете? Как? Кои сте вие?
— Ще стигнем и до това. Но първо ни трябва информация. Моля, седнете. Позволете да обясня…
Браун затътри крака към фотьойла и седна в него. Жената му подаде котарака.
— Става въпрос за научния ви екип, работил в Индия през шейсет и девета година. В него е имало осем души.
— Индия? Никога не съм бил там.
— Не ни губете времето. Животът ви е в сериозна опасност. Повярвайте ми. И така, осем души…
— Седем — поклати глава Браун.
— Осем — настоя жената, извади от джоба си списък, съставен на ръка, и го връчи на Браун. — Знаем седем имена. Трябва да ни кажете името, което липсва. За да можем да се погрижим за сигурността на оцелелите.
Браун погледна списъка. Името на Оуен Бък бе изписано с различен почерк. Явно той бе издал останалите. Винаги е бил най-слабият сред тях. Винаги е искал да играе по правилата. Но явно вече не е бил с всичкия си, след което е объркал броя на членовете на екипа.
— Бяхме седем души. Имената на всички са тук.
— Били сте осем. Виждате ли въпросителната? Едно име липсва. Трябва да ни го кажете.
— Бяхме седем. Аз бях там, а не вие. Знам какво говоря. А вие не. Не би трябвало да задавате въпроси за шейсет и девета. Никой не би трябвало да задава въпроси за случилото се тогава. Време е да забравим тази история. Време е да си тръгнете.
— Живеете в хубав квартал, доктор Браун. Макар улиците да ми се сториха доста натоварени. Пълни са с разсеяни шофьори, които бързат, не гледат къде карат. Лесно могат да прегазят човек. И още по-лесно — дребно животно. Котка например.
— Нямам намерение да ви слушам повече! Трябва да си вървите! Веднага!
Браун притисна Херкулес до гърдите си с една ръка и използва другата, за да се надигне от фотьойла. Успя да се изправи донякъде, преди втората жена да мине зад гърба му, да постави ръце на раменете му и да натисне надолу. Лакътят на Браун се изметна встрани и едва не събори лулата и кесията за тютюн, оставени върху помощната масичка.
Първата жена каза:
— Ако котаракът ви бъде прегазен на улицата, дали ще умре веднага? Възможно е. Но може и да оцелее за известно време. Представете си, че се връщате и го намирате целия в кръв, със смазани кости. Ще го грабнете. Ще хукнете към кабинета на ветеринаря.
— Не.
— Ще чакате пред операционната. Ще се молите за живота му. Ще се чудите колко сериозни са травмите му.
— Заклевам се, имената са само седем. Ако някой ви е казал друго, сгрешил е. Ако искате да ми причините болка, за да се убедите, че не ви лъжа, направете го. Но оставете котарака ми на мира. Той не ви е направил нищо.
Жената взе списъка и го прибра в джоба си.
— Добре. Приключихме. Вярвам ви и се извинявам. Въпросът беше важен, трябваше да се уверим на всяка цена. Съжалявам, че ви разстроихме. — Жената помълча за миг и добави: — Знаете ли, струвате ми се твърде блед. Мога ли да ви донеса кафе, преди да си тръгнем? Чай? Нещо по-силно?
— Шегувате ли се? Проникнахте незаконно в дома ми, заплашихте да убиете котарака ми и си въобразявате, че ще пия нещо, което ми дадете? В никакъв случай! Можете да си вървите!