— Откри ли нещо? — попита тя.
Вероника поклати глава и вдигна ръце.
— Моите ръкавици са кожени — каза тя. — Твоите са латексови. Ти го направи.
Веднага щом уреди всички формалности във военната база „Рок Айланд“, Ричър потегли на изток към Чикаго. Движеше се с добро темпо, затова, щом напусна магистралата и видя високите безлични и бездушни сгради, издигнати около обширен паркинг с квадратна форма, реши да се отбие. Не носеше цивилни дрехи със себе си, а знаеше, че ще му потрябват по-късно. Той реши да отметне тази задача колкото се може по-скоро, затова се насочи право към магазина за спортни стоки и избра първите дрехи, които прецени, че ще му станат. Бежов панталон с безброй външни джобове по крачолите. Синя тениска с лого, което виждаше за пръв път. Тънко непромокаемо яке в син цвят.
Ричър плати и се преоблече в пробната на магазина. Сгъна грижливо камуфлажната си униформа, сложи я в торбичката, която продавачът му бе дал, и я прибра в багажника редом с платнения си сак. А после продължи към онази част от града, която бе разположена на запад, но и леко на юг от центъра. Този маршрут щеше да го отведе по-близо до стадиона на „Уайт Сокс“, отколкото на „Къбс“. Той откри с лекота сградата, която търсеше. Местният офис на ФБР. Средно висока кула от бетон и стъкло. Предната й фасада бе извита в лека дъга, но като се изключи това, тя имаше вид на сграда, построена от дете, в чийто конструктор е имало само квадратни блокчета.
Роберта и Вероника Сансон чуха сирената. Звукът приближаваше. Те отидоха до прозореца и надзърнаха през щорите. Видяха полицейска патрулка, която профуча по улицата и спря рязко, с поднасяне, точно пред дома на Браун. От синия форд изскочиха двама агенти и пресрещнаха полицаите още в началото на алеята отпред. Това бе моментът сестрите да действат. Наблюдателите бяха ангажирани отвън и Роберта и Вероника хукнаха към задната врата. Роберта вече я бе отключила. Излязоха, заключиха след себе си и продължиха към откраднатия микробус, паркиран на три преки от дома на Джеф Браун. Вероника седна отдясно. Роберта пусна своите ръкавици и ключа на Браун през решетката на уличната шахта, след което се настани зад волана. Вероника изчака да потеглят и попита:
— Сега накъде?
Това бе важно тактическо решение. Вероника и Роберта не можеха да продължат към следващото име от списъка, ако някой бе забелязал, че бившите агенти на ЦРУ мрат един след друг и вече знаеше накъде да насочи ресурсите си. Двете сестри искаха да разпилеят максимално силите на евентуалния си противник, което означаваше, че трябва да изберат наслуки следващата си мишена. Но нито един избор не е напълно случаен. Безброй проучвания доказваха това. Всеки един избор е повлиян от невидими подсъзнателни въздействия. Затова сестрите прибягнаха до подход, който бяха усвоили преди години.
Роберта каза:
— Остават три имена, от които да изберем. — Наум тя вече бе поставила номер на всяко едно от тях. — Кажи ми три цвята.
— Червено. Сребристо. Бяло.
Следващата кола, която видяха, бе бяла. Третият цвят, посочен от Вероника. Третото име в списъка, който Роберта си бе съставила наум, бе на Майкъл Раймър, който живееше в северната част на Колорадо.
— Приготви се за по-висока надморска височина — обяви Роберта. — Отиваме в Денвър.
Ричър остави колата си на паркинга, влезе в сградата и се насочи право към рецепцията. Помоли да го свържат с агент Отоуей, която — за разлика от агент Холбек — наистина съществуваше. Агент Отоуей се оказа дребничка, слаба и жилава, с дълга черна коса. Тя дойде да вземе Ричър само две минути след като получи обаждането от рецепцията. Използва електронна карта, за да го прекара през металния турникет на входа, след което двамата взеха асансьора, качиха се на третия етаж и се озоваха в малка заседателна зала в дъното на коридора. Помещението бе не само тясно, но и задушно, без нито един прозорец. В него се носеше такава миризма на цигари и пот, сякаш половината въздух се вкарваше от задимен бар, а другата половина — от съблекалнята на футболен отбор. Обзавеждането пък сякаш беше събрано от някое сметище за мебели. В стаята имаше половин дузина столове. Две маси, като едната бе обърната и поставена върху другата с краката нагоре. И няколко етажерки, половината рафтове на които липсваха.
Ричър не бе изненадан от обстановката. Той имаше богат опит в сътрудничеството с различни правоохранителни агенции. Изборът на подобна заседателна зала свидетелстваше, че неговите домакини не са очаровани от възможността за съвместна работа с Военната полиция. Ричър разбираше позицията им. Той се намираше на тяхна територия. Искането му не бе минало по съответния канален ред. И бе дошло изневиделица. Вероятно ги беше принудило да пренасочат ресурси от друго разследване. Но ако нещата се получеха, щяха да си струват преживените неудобства. Ричър не се съмняваше в това.