Выбрать главу

Веднага след Ричър и агент Отоуей в заседателната зала се появи и нейният шеф. Срещата продължи съвсем кратко. Само тримата, седнали на разкривени столове под примигваща флуоресцентна лампа. Без никакви записки и схеми. Без никакви усложнения, точно както обичаше Ричър. Тримата само потвърдиха целта на операцията. Уточниха времето и мястото. Основните действащи лица. Кодовата дума, която можеше да сложи край на операцията.

След като уговориха всички подробности, агент Отоуей поведе Ричър обратно към асансьора. Тя натисна бутона и докато очакваха кабината да пристигне, се обърна към Ричър:

— Капитане, мога ли да ви задам един въпрос?

— Разбира се — отвърна Ричър.

— Как смятате да се облечете довечера?

Ричър погледна тениската и панталона си.

— Ще нося същите дрехи.

— Опасявах се, че ще кажете точно това.

— Проблем ли има?

— Със същия успех можете да окачите на врата си табелка с надпис Ченге под прикритие. Добре, ето какво ще направим. Ако имате планове за този следобед, отменете ги. Ще ви заведа на пазар.

8

Телефонът в Пентагона иззвъня отново в 13:02 източно стандартно време. Часът на обаждането не следваше предварително уговорения график.

Мъжът, който вдигна слушалката, изслуша информацията, затвори, отиде в друг кабинет и набра друг номер. Той се свърза с мобилен телефон, който се намираше в автомобил, движещ се на югоизток по Пенсилвания Авеню.

Чарлс Стаморан вдигна след първото позвъняване:

— Кажи ми, че са открили Притчард!

— Съжалявам, сър — отвърна служителят от Пентагона. — Става въпрос за Джефри Браун. Мъртъв е. Очакваме потвърждение за причината за смъртта, но служител на полицейското управление в Ню Орлиънс, който е бил на местопрестъплението, е категоричен, че добре познава симптомите. Браун е получил фатални увреждания. Причината е отрова от вид жаба, който живее в пустинята Сонома. Браун е вдишал изсушен секрет от отровните й жлези, смесен с тютюна в лулата, открита до него. Мнозина го правят заради психеделичния ефект или за да се справят с тежки психологични състояния като посттравматичен синдром например. В момента полицията се опитва да проследи откъде Браун се е сдобил с въпросната субстанция, но вероятно става въпрос за някой магазин в града, който продава атрибути за псевдорелигиозни церемонии. Браун не е приемал посетители, не е получавал доставки. Сам позвънил на деветстотин и единайсет, затова полицията смята, че смъртта му е резултат на нещастен случай, но все пак не изключва възможността за убийство.

Стаморан остави телефона в скута си и погледна през прозореца на колата към реките от хора, които влизаха и излизаха от една или друга офис сграда. Усети, че започва да се ядосва. Хрумна му обяснение, което не можеше да отхвърли с лека ръка. Отровна жаба? Сериозно ли? Да, Браун пушеше. И то от години. Браун бе вършил такива неща, че щеше да е цяло чудо да не изпадне в някое от въпросните тежки психични състояния. От друга страна обаче, абсолютно невъзможно бе Браун да се забърка в подобна глупост — дизайнерски наркотик за хипари и почитатели на ню ейджа. Не и доброволно. Пълна чаша бърбън? Да. Пушене на отрова, извлечена от земноводно? Не. Никога. Някой не само му отправяше предизвикателство, но и го правеше по обиден за интелекта му начин.

Стаморан вдигна телефона.

— Стратегията да изчакаме този човек да нанесе поредния си удар и тогава да го заловим не върши работа. Трябва да действаме по-активно. Оставете на място агентите, които наблюдават Раймър и Адам, но трябва да създадете съвместна работна група. До утре. Включете представители на армията, ЦРУ, ФБР, Финансите и всяка друга агенция, за която може да е работил този човек, съдейки по уменията, които демонстрира. Искам да установите самоличността му. Искам списък със заподозрени, върху които оперативните ни агенти да работят. Искам да го спрете!

В осем вечерта Ричър се намираше в един бар в „Ривър Норт“, популярен квартал със скъпи бутици и нощни клубове в Чикаго. Той бе облякъл втория си комплект дрехи, купени същия ден. Черни джинси, тъмнозелена риза, кожено яке и високи черни боти с връзки. Агент Отоуей седеше срещу него до ниската кръгла маса. Тя бе облякла къса черна рокля и като че ли бе накъдрила косата си.