Барът се помещаваше в стара фабрика. Стените бяха тухлени. И мръсни, целите в петна, дупки и скоби, по които някога бяха минавали тръби или кабели. Тези петна приличат на петроглифи от индустриалната епоха, помисли си Ричър, които разказват историята на работниците, чийто живот е преминал тук. Той се опита да разчете посланието им, след което погледът му се спря на сцената, разположена в далечния ъгъл. Там се подвизаваше трио, което се справяше добре като музикална техника, но изпълнението му не можеше да се нарече вълнуващо. Не можеше да се сравнява с Хаулин Улф или Меджик Слим, които заемаха първите места в списъка с любими изпълнители на Ричър.
Отоуей ритна леко Ричър под масата и кимна едва забележимо към входа. Сержант Шапелиър тъкмо бе влязъл. Той бе с мръсни джинси и тениска от турне на „Металика“. Спря за момент, сякаш се оглеждаше за някого, след което се насочи към една празна маса. Тя се намираше на два метра от Ричър и Отоуей в зона, отделена от останалата част от бара посредством редица от вертикални железни тръби. Бяха поне дузина, разположени на по-малко от метър една от друга. Диаметърът им бе десетина сантиметра и целите бяха покрити с черна ръжда. Десет от тях бяха осветени от тавана. Всъщност всичките трябваше да бъдат осветени, но лампите над две от тях не работеха и тези тръби се губеха в сумрака.
Ричър се преструваше, че наблюдава как барманът забърква коктейл след коктейл, но всъщност следеше Шапелиър. Той се въртеше неловко на стола си, потропваше с пръсти по масата и периодично поглеждаше към вратата. Но никой не влизаше. Един сервитьор понесе табла с напитки към масата най-отзад. Тя бе направена от старо буре за бира, а столовете сякаш бяха обърнати дървени ведра. Край нея се бяха настанили двама младежи на по двайсет и няколко, придружени от две жени, които изглеждаха малко по-млади.
Един от младежите направи знак на сервитьора да побърза. Може би защото бе жаден. Може би защото искаше да се докара пред момичетата. Каквато и да бе причината, жестът му бе напълно излишен. Сервитьорът и бездруго правеше всичко по силите си. Заведението беше претъпкано. Масите и столовете бяха поставени на всевъзможни места и под всевъзможни ъгли. Нямаше ясно очертана пътека, по която сервитьорът да мине. И нямаше смисъл някой да го пришпорва. На два пъти той едва не изпусна таблата. Първия път се подхлъзна на мокро петно на пода, а втория път, едва възстановил равновесие, се блъсна в друг клиент.
Мъжът трудно можеше да остане незабелязан. Той бе висок над метър и осемдесет, имаше огромна брада, торбести джинси и карирана риза, чиито копчета едва удържаха големия му корем. На главата си носеше бейзболна шапка с обърната назад козирка. Дебелакът се озърна. Искаше да провери дали някой го гледа. И видя, че доста хора са вперили очи в него. Тогава той бутна сервитьора в гърдите. Силно.
Сервитьорът се олюля, отстъпи две крачки назад и изгуби равновесие. Таблата се изплъзна от ръцете му. Четири питиета се разляха по пода. Три бири и коктейл с чадърче. Сервитьорът падна назад и си удари главата в друга маса.
Шапелиър не обърна внимание на суматохата. Погледът му оставаше вперен във входната врата. Но никой не влезе през нея. В оградената от тръбите зона на бара вече се бяха събрали две дузини клиенти. Никой от тях не си помръдна пръста, за да помогне на падналия. Никой не му подаде ръка, за да се изправи. Накрая сервитьорът се претърколи и запълзя по пода, за да вземе таблата. Дебелакът я подритна. Отново никой не реагира. И никой не влезе през вратата.
Сервитьорът се върна две минути по-късно с метла, кофа и парцал. Започна да чисти бъркотията. Дебелакът започна да му се подиграва. Никой в бара не понечи да се притече на помощ. В този момент Ричър спря да гледа тази сцена. Защото в бара най-после влезе някой. Мъж, който наближаваше четиресет, с широка риза, широки джинси и олющена кожена чанта през рамо. Той бе доста слаб, с права, отдавна немита коса и едноседмична брада. Ричър мигом разбра с кого си има работа. И бе готов да се обзаложи десет към едно, че мъжът срещу него е бивш войник. Развил зависимост към наркотици, човекът беше започнал да краде, в резултат на което бе изхвърлен позорно от армията. Ричър беше виждал това да се случва стотици пъти.
Мършавият тип се запъти към масата на Шапелиър и седна. Появи се сервитьорът, сержантът каза нещо и вдигна два пръста. Двамата мъже не казаха нито дума, докато сервитьорът не се върна с две бири. Тогава те кимнаха, чукнаха чаши и ги пресушиха на един дъх. Непознатият се оригна и остави чантата си на празния стол до себе си. Шапелиър я взе. Погледна вътре. Извади автомобилен ключ от джоба си и го остави на масата. Мършавият кимна отново, взе ключа, стана и тръгна към вратата.