Сюзан забеляза антистрес топката си върху ниската масичка под прозореца. Тя бе долепена до гарафа с уиски. От двете страни на гарафата стояха две ниски кристални чаши. Сюзан отиде до масичката и наля по два пръста в чашите. Отиде при Стаморан и му подаде тази, в която имаше малко повече уиски.
— Съжалявам — каза тя. — Изненада ме. Онова обаждане…
— Не е нужно да ми обясняваш — отвърна Стаморан.
— Знам. Слушай… няма за какво да се притесняваш. Просто бизнес.
— Онази сделка по придобиването, нали?
— Имаше проблем, който можеше да провали всичко. Но вече е отстранен. Обаждането потвърди, че всичко е наред. Затова беше толкова кратко.
— Никога не съм предполагал, че адвокат може да говори толкова малко.
— Кой казва, че съм говорила с адвокат?
— Може би е по-добре да не знам нищо.
— Виждаш ли? Ето още една причина, поради която се омъжих за теб. Непогрешими инстинкти. Но да оставим работата за утре. Става късно. — Сюзан отпи голяма глътка уиски. — Има по-приятни начини да прекараме вечерта.
Отоуей проследи с поглед двамата военни полицаи, които отведоха Шапелиър, и отиде при Ричър.
— Какво беше това? — попита тя.
— Нови заповеди — сви рамене Ричър.
— Нещо хубаво?
— По-скоро обратното.
— О! Съжалявам да го чуя. Това означава ли, че заминаваш?
— Предполагам. Още тази вечер, ако си намеря полет. В противен случай утре рано сутринта.
— Предлагам да заминеш утре. Да останеш тази вечер в Чикаго. Свършихме добра работа. Имаме повод за празнуване.
— Права си. — Ричър се замисли за момент, след което добави: — Освен това искам да свърша още нещо, преди да си тръгна.
Ричър се върна в сградата и влезе в бара. Барманът вдигна поглед и отстъпи крачка назад. Той изобщо не бе забелязал появата на новодошлия. И съответно не бе очаквал да види някого пред себе си. Не и човек с фигурата на Ричър. Сто деветдесет и три сантиметра. Гръден кош като хладилник. Ръце, дебели колкото краката на другите хора. Късо подстригана коса. И глава, наклонена въпросително на една страна.
В другия край на бара имаше метална вана, висока двайсет и пет сантиметра и дълга метър. В началото на вечерта тя бе пълна с лед и бутилки бира. Сега в нея имаше само студена вода, в която плуваха няколко кубчета лед. Ричър я посочи и каза:
— Ще ми подадеш ли онова нещо?
Барманът примигна и попита:
— Ваната за лед? Защо?
— Ще ти я върна. Искам само да я взема назаем — каза Ричър.
— Не. Може да я вземеш под наем. Двайсет долара за половин час. И ще оставиш в залог шофьорската си книжка. Тогава няма да питам за какво ти е притрябвала тази вана. Прави с нея каквото искаш.
Ричър поклати глава.
— Ще я взема назаем. За две минути. Гледай какво ще стане. Когато я върна, ако все още настояваш да ти платя, ще ти дам четиресет.
Барманът се замисли за миг, след което повика свой приятел да му помогне да придърпа ваната по-близо до Ричър. Ричър я взе и се запъти право към дебелака, който бе блъснал сервитьора по-рано. Сега грубиянът му обърна гръб важно-важно. Ричър се приближи, изчака, за да се увери, че сервитьорът е достатъчно близо, за да види какво става, след което вдигна ваната и изсипа леденостудената вода върху главата му.
Той изпищя. Изкрещя. Размаха ръце и затанцува на място. А после изсумтя, пое си дъх и най-сетне се обърна очи в очи с Ричър. Водата бе отнесла шапката му. Брадата му бе подгизнала. Ризата му бе прилепнала към тялото.
— Какво беше това, по дяволите? — възкликна мъжът.
— Дресировка — отвърна Ричър.
— Какво?
— Дресировка. Като на куче.
— Казваш, че съм куче?
— Прочетох някъде, че ако имаш куче и то не се държи както трябва, си длъжен да направиш нещо, което то не обича. Така кучето ще разбере кое е правилно и кое не. Ти очевидно не си толкова умен, колкото едно средностатистическо куче. Вероятно не си толкова умен и колкото глупаво куче. Говорим за куче, което е много, много глупаво по рождение, а после е изгубило половината си мозък в резултат на операция на черепа. Дори това куче е по-умно от теб. Може би трябва да поостана в града. Да стана твой личен дресьор. И да използвам тази вана всеки път, когато се държиш като идиот.
Мъжът се намръщи и поклати глава. По тялото му продължаваха да се стичат капки вода и да образуват широк кръг на пода, сякаш валеше дъжд. Той помълча за момент, след което се намръщи и каза:
— Достатъчно. Ще те убия. Ще счупя всяка костица в тялото ти.
— Така ли мислиш? — отвърна Ричър, който държеше ваната ниско пред себе си, обърната с дъното към мъжа и завъртяна под ъгъл от четиресет и пет градуса.