Ричър си наля чаша кафе и си проправи път към стола в онзи ъгъл, който му позволяваше да държи под око и вратата, и прозореца. Той остави сака си на пода и седна. Жената седеше от същата страна на масата, горе-долу по средата. Тя имаше къса руса коса и носеше тъмносиньо сако върху бяла блуза без нито една гънка. Пред нея стоеше тънко куфарче от светла кожа. Срещу нея седеше един от двамата мъже. Той също беше облечен в тъмносин костюм, но сякаш бе спал с него. Косата му май трудно бе спечелила битката с гребена тази сутрин… както и всяка друга сутрин. Лицето му беше подпухнало. Очите му бяха кървясали, а носът му бе покрит с тънка мрежичка от напукани вени. Другият мъж седеше диагонално от Ричър на срещуположния ъгъл на масата. Очите му бяха сини и студени, старателно пригладената му коса бе досущ като на банкер или счетоводител. Той беше със спортно сако и се взираше през прозореца толкова съсредоточено, сякаш очакваше, че ако се концентрира достатъчно силно, ще може да се телепортира другаде.
Никой не каза нито дума. Изминаха две минути, преди по коридора да отекнат стъпки. Вратата се отвори и в стаята влетя непознат мъж. Беше висок почти два метра, имаше издължено лице и грижливо сресана посребрена коса.
Той спря, огледа четиримата в стаята и се настани на един от столовете начело на масата. После се покашля и заяви:
— Предлагам да започнем. Първо да се запознаем. Казвам се Кристофър Бейглин и представям Министерството на отбраната. Да продължим по часовниковата стрелка.
Това означаваше, че е ред на Ричър.
— Джак Ричър — каза той. — Въоръжени сили на Съединените щати.
Последва го жената.
— Амбър Смит, Федерално бюро за разследване.
— Гари Уолш, Министерство на финансите — обади се мъжът със спортното сако.
Последен бе мъжът с подпухналото лице.
— Кент Нилсън. Централно разузнавателно управление.
Бейглин кимна, опря длани на масата пред себе си и продължи:
— Благодаря ви, че сте тук. Казвам го лично от името на министъра. Знам, че ви извикахме по спешност, но повярвайте ми, нямаше да го направим, ако задачата ви не беше изключително важна. Ние — а под ние имам предвид Съединените американски щати — сме изправени пред сериозен проблем. Нуждаем се от вашия опит и умения, за да го разрешим.
Бейглин замълча, сякаш очакваше някой да попита какъв е проблемът.
Никой не каза нито дума. Никой не бе толкова наивен, което обнадежди Ричър.
Бейглин свали ръце в скута си.
— За да разберете за какво става въпрос, трябва да се върнем трийсет години назад. В крайна сметка Съветският съюз се озова на бунището на историята, но в продължение на десетилетия бяхме изправени пред труден и опасен враг. През шейсетте години червените ни бяха притиснали от всички страни. Ядрени оръжия. Спътници. Подводници. Спящи агенти. Шпиони. Мога да продължа още дълго, но на върха на тази класация стояха химическите и биологичните оръжия. Говорим за нови щамове и варианти, предназначени да убиват, ослепяват, осакатяват по възможно най-зловещ начин. Това постави началото на проект Сто деветдесет и две.
Той отново замълча в случай че някой реши да му зададе въпрос. И отново никой не налапа стръвта.
А Бейглин отново постави длани на масата.
— Преди да продължа, трябва да подчертая две неща. Първо, министърът настоява за пълна прозрачност. Той е на мнение, че няма да работите достатъчно ефективно, ако не сте запознати е всички факти. Затова няма да скрием нищо от вас. И второ, нищо от това, което чуете, не бива да напуска тази стая. Ясен ли съм?
— Напълно.
— Да, сър.
— Разбира се.
— Сто процента.
Гласовете на Ричър и останалите трима се припокриха.
— Добре — отвърна Бейглин. — Проект Сто деветдесет и две беше инициатива, която целеше да ни защити срещу тези страховити съветски оръжия. Задачата й беше да разкрие пълния мащаб на тяхното въздействие и да създаде ефективни противоотрови, които могат да бъдат произвеждани бързо и в големи количества. Трудна задача. Решаването й изискваше модерно оборудване и технологии. Трябваше да се работи в пълна секретност. Страхувахме се, че ако Съветите научат, че вземаме контрамерки, те ще разработят нови оръжия, за които може да не знаем или да не успеем да противодействаме навреме. Затова обединихме усилия с най-добрите американски научноизследователски лаборатории и корпорации. Създадохме тайни звена в рамките на техните лаборатории. Но…