Бейглин замълча. Отново никой не се обади.
— Действахме извън обхвата на прекия федерален контрол — продължи той. — Работехме в непосредствена близост с цивилни служители. В някои случаи в непосредствена близост с многобройно цивилно население. И предимно в други страни. Много бедни страни. Които биха се затруднили да ни откажат да вършим подобна дейност на тяхна територия. Аз подкрепям тези решения. Министърът също. Те бяха правилни от гледна точка на момента. Но, както знаете, времената се менят. Обществените настроения се менят. Връхлетя ни същинска буря от негодувание, когато се разчу за „Ейджънт Ориндж“ и Ви Екс. Преживяхме тежко последните дни на Виетнам, „Уотъргейт“, скандала „Иран-контри“ и прочее, и прочее. Страхуваме се, че след като Съветският съюз не представлява вече заплаха, хората трудно ще приемат за целесъобразно това, което правим. Разчуят ли се подробности около проект Сто деветдесет и две, това ще отприщи нова буря от недоволство. Враговете ни ще използват тази информация, за да злепоставят Съединените щати и да навредят на позициите ни на световната сцена.
Последва нова пауза и отново никой не каза нито дума. Бейглин понижи глас и продължи:
— Това ни води до същината на проблема. В края на шейсетте години екип от седем учени работел по неутрализирането на конкретен съветски нервнопаралитичен газ. Екипът бил базиран в цивилна лаборатория, собственост на компанията „Мейсън Кемикал“. Лабораторията се намирала в Индия. Неотдавна един от седмината починал от рак, а трима други намерили смъртта си при крайно подозрителни обстоятелства.
Смит се покашля и попита:
— Колко подозрителни?
— Един загинал от електрически ток — отвърна Бейглин. — Друг паднал от прозореца. И последният пушил лула и погълнал фатална доза жабешка отрова.
— Вдишал — каза Ричър.
— Моля?
— Щом е поел отровата с тютюневия дим, значи я е вдишал.
— Смятате ли, че това е важно?
— Това е точно. А точността винаги е важна. Особено когато става въпрос за човешки живот.
Бейглин изгледа Ричър за миг, след което се обърна към останалите и продължи:
— Работната ни хипотеза гласи, че вражески агент избива тези хора в опит да получи информация, която да използва срещу Съединените щати. Трима членове на екипа все още са живи. Взели сме мерки да гарантираме сигурността им, но министърът не е доволен от пасивния подход, който следваме. Той иска виновникът да бъде идентифициран и заловен. Армията и ЦРУ участват в тази работна група, тъй като те са отговорни за научноизследователската дейност през шейсетте. ФБР участва в качеството си на агенция, отговорна за противодействието на чужди шпиони, ако, разбира се, е замесена друга държава. Привлякохме Министерството на финансите, в случай че първоначалната ни преценка се окаже погрешна и всъщност става въпрос за промишлен шпионаж. Подготвили сме за всеки от вас офис с телефон, факс и всичко необходимо. Ще ви настаним в хотел наблизо за колкото време е нужно. Някакви въпроси?
Ричър вдигна ръка.
— Отправени ли са искания за откуп?
— Не — поклати глава Бейглин.
— Пострадали ли са учени, работили по други програми за биологични оръжия?
— Не, доколкото знам.
— А ще проверите ли?
— Ще попитам. Сега бих…
— Още нещо. Споменахте, че са взети мерки за гарантиране на сигурността на оцелелите учени от проект Сто деветдесет и две. За какви мерки става въпрос?
— Денонощно наблюдение, извършвано от опитни агенти.
— Жертвите също ли са били под наблюдение?
— Капитане, моментът не е подходящ за взаимни обвинения към други агенции.
— Нямам такова намерение. Ако ще мятаме мрежа, трябва да знаем колко фино да я изплетем. Трябва да знаем какъв улов да очакваме. Различните методи на убийства ни подсказват някои неща, но това не е достатъчно. Първата жертва е убита с електрически ток, нали? Да убиеш някого по този начин е едно. Съвсем друго е да го направиш под носа на опитни агенти. Това показва умения и увереност, което на свой ред е свидетелство за отлично обучение и висока мотивация.
— Разбирам… Добре, в такъв случай отговорът е „да“. Доктор Браун. Бил е у дома си, когато е вдишал отровата. А домът му се е намирал под наблюдение.
— Той е третата жертва, нали?
— Точно така. — Бейглин замълча за миг и попита: — Някой друг има ли въпроси?