Смит спря на входа. В заведението нямаше други клиенти.
— Сигурен ли си? — попита тя.
Нилсън изглеждаше напълно сериозен.
— Почакайте да опитате храната. Освен това тук правят страхотни коктейли с уиски. Повярвайте ми.
Тримата се настаниха на маса в ъгъла, възможно най-далече от бара. След по-малко от минута при тях дойде сервитьорка. Тя бе облечена в джинсов гащеризон, носеше огромни работни обувки с развързани връзки, а косата й беше прихваната с червена кърпа. Ричър реши, че тя му прилича на Роузи Нитовачката от онези плакати от Втората световна, символ на жените, работили във военната промишленост през четиресетте години. И се зачуди дали тя сама бе избрала облеклото си, или шефовете я бяха задължили да се облича така.
Нилсън си поръча чаша шампанско, Ричър и Смит предпочетоха бира.
— Празнуваш ли нещо? — попита Ричър, след като сервитьорката се запъти към бара.
— Предполагам… че още съм жив например. Имам пулс. Не съм на легло. Не бива да подценяваме подобни неща, нали?
Сервитьорката донесе питиетата им. Нилсън отпи от чашата си и каза:
— Е, какво мислите? Ще спасим ли страната от онзи маниак, който се опитва да я шантажира?
Смит вдигна рамене.
— Поне ще се опитаме, предполагам.
Ричър замълча.
Нилсън остави чашата си. Изражението му изведнъж стана сериозно.
— Чуйте ме. Ето как виждам нещата. Трябва да се доверим един на друг. Трябва да работим заедно. Направим ли го, може и да успеем. В противен случай сме прецакани.
— Какво предлагаш? — попита Смит.
— Всички крием скелети в гардероба, нали? Затова сме тук. Защо шефът ни, получил обаждане от Пентагона, е решил да посочи точно нас? Не са ни избрали случайно. Избрали са хора, от които да се отърват с лекота. Цялата тази история е бомба с часовников механизъм. Не искаме тя да гръмне. Затова трябва да вземем решение още сега. Ще се доверим ли един на друг? Или не?
Смит и Ричър замълчаха.
— Знаете, че съм прав — продължи Нилсън. — Първото нещо, което сте направили този следобед, е да вземете телефона и да започнете да разпитвате за останалите трима. За да видите каква мръсотия ще откриете.
— Не беше първото нещо… — обади се Смит.
— Но сте го направили — настоя Нилсън.
Смит кимна. Ричър не реагира по никакъв начин.
— Добре — усмихна се отново Нилсън. — Може да сме пропуснали шанса да направим добра кариера, но поне не сме пълни глупаци. — Той се обърна към Ричър и попита: — Смяташ ли, че изнудвачът е някой от вашите?
— Не смятам, че изобщо става въпрос за изнудване или шантаж — отвърна Ричър.
Нилсън кимна.
— Затова попита Бейглин за бележки с искане за откуп или за нападения срещу хора, работили по други проекти. Но ако нашият човек не се опитва да изрови някакъв компромат, какво тогава прави? Какво иска?
— Отмъщение. Подозирам, че убийствата крият личен елемент.
— И аз стигнах до същия извод.
— Ако зад убийствата стои човек, свързан с проекта, тогава определено не става въпрос за изнудване. Той знае какво се е случило, защото е бил част от случилото се. Не му трябва да принуждава никого да разкрива информация.
Нилсън кимна отново.
— Точно така. Освен това би било невъзможно да му се размине. Ако убийствата спрат и само един от учените остане жив, това е равносилно на публикуването на самопризнание в „Ню Йорк Таймс“.
— Съгласен — отвърна Ричър. — Затова си мисля, че става въпрос за роднина на човек, пострадал от проекта… за човек, пострадал тежко или дори останал инвалид.
— И смяташ, че това може да е военен?
Ричър издиша бавно.
— Възможно е. Помислете само през какво обучение трябва да е минал човек, за да убие някого в болница и никой да не забележи, че е бил там. Или да убие друга жертва, чиято къща е охранявана от професионалисти. Не всеки е в състояние да се справи с подобна задача.
— Предполагам, че може да е военен. Но може и да е служител на ЦРУ. Как ще го открием?
— Ще започнем с всички, които са работили в тези научноизследователски екипи. Ще видим чий син, внук или племенник носи униформа. Или е носил. После ще видим кои от тях са починали наскоро. Или са били диагностицирани с неизлечима болест. Ще открием всеки, който има или е имал причина да ликвидира членовете на екипа.