— Той може да се добере до Притчард утре. Или дори тази вечер.
— Няма.
— Не можеш да бъдеш сигурна.
— Наречи го интуиция. Наречи го както си искаш. Аз се връщам на работа.
Стаморан долови стоманените нотки в гласа й. Познаваше Сюзан достатъчно отдавна, за да е наясно, че няма смисъл да спори.
— Добре — отстъпи той. — Върни се на работа, но ще ти трябва охрана.
Съпругата му върна черния костюм в гардероба и заяви:
— Вече съм се погрижила за това.
Когато Ричър, Смит и Нилсън излязоха от бара, небето вече се беше избистрило. Нилсън вървеше първи, като залиташе леко и на два пъти едва не се спъна в неравности по тротоара. Смит вървеше зад него редом с Ричър. Сега тя се движеше по-плътно до Ричър, който отдаваше това на изпитата бира. Когато пристигнаха в хотела, тримата видяха колата на Уолш на паркинга, близо до тази на Смит.
Стаята на Нилсън също се намираше на втория етаж, от другата страна на тази на Смит. Той измърмори нещо, с което най-вероятно им пожела лека нощ, извади ключа си и го изпусна на пода. Ричър го вдигна, отключи, помогна на Нилсън да влезе през вратата и подхвърли ключа след него. Когато се обърна, Ричър видя Смит да стои на прага на своята стая. Тя се усмихна и каза:
— Приятни сънища.
11
Ричър се събуди в шест сутринта. Две минути по-късно долови стъпки в коридора. Някой се приближаваше към вратата на стаята му бавно и предпазливо, като полагаше доста усилия да не вдига шум. После под вратата му се плъзна бележка. Стъпките се отдалечиха, този път доста по-бързо. Ричър стана от леглото и погледна през шпионката. Видя гърба на жена, леко изкривен от миниатюрната леща. Но все пак я позна. Беше Амбър Смит, която ходеше боса, тъй като носеше обувките си в ръка.
Ричър взе бележката и я разгъна. Почеркът на Смит бе уверен, но неравен. Тя го уведомяваше, че няма да може да го закара до офиса, тъй като трябва да излезе много рано. Пишеше, че очаква да получи информация относно някакви улики, които проучвала предишния ден. Надяваше се да направи важен пробив. Затова съветваше Ричър да отиде до офиса с Нилсън вместо с нея.
Ричър хвърли бележката в кошчето, взе душ, облече се и слезе долу в търсене на закуска. Той изяде два бейгъла с топено сирене, изпи две чаши кафе и напусна хотела, без да потърси Нилсън. Измина разстоянието до офиса за четиринайсет минути и когато пристигна, завари охранител на входа. Ричър му показа служебната си карта, прекоси коридора и отключи предоставения му работен кабинет.
Мигом забеляза две промени в сравнение с предишната вечер. От факса се подаваше нова страница, а лампичката на телефонния секретар вече не светеше в червено. Тя мигаше. Три присветвания — пауза, три присветвания — пауза, сякаш предаваше буквата „C“ от морзовата азбука. Ричър се намести на стола и натисна един от бутоните на телефонния секретар, за да прослуша оставените съобщения. Първият глас, който чу, принадлежеше на агент Отоуей от Чикаго. Тя бе открила познат агент, който бе работил с Амбър Смит преди около година. Според събраните сведения Смит била добър агент, но семейна трагедия я извадила от релсите. Следващото обаждане бе дошло от приятел на Ричър в ЦРУ. Преди време всички в Управлението смятали Кент Нилсън за изгряваща звезда. Той постигнал куп успехи и спечелил благоразположението на шефовете, но късметът явно му изневерил. Мнозина продължавали да го подкрепят, но малцина очаквали да се върне към миналите постижения. Последното обаждане бе от Джо, брата на Ричър. Неговото съобщение бе най-краткото, което не изненада Ричър. Джо заявяваше, че във финансовото министерство няма служител на име Гари Уолш, и предупреждаваше Ричър да бъде изключително внимателен. Ричър не остана изненадан от първите две съобщения. Не и след онова, което бе видял и чул в бара, а и след това, докато вървяха към хотела. Информацията от Джо обаче го разтревожи. Брат му се отнасяше изключително съвестно към подобни задачи. Той не би могъл да пропусне досието на Уолш, ако във финансовото министерство изобщо имаше такъв служител. Налагаше се Ричър да порови по-дълбоко. И не кога да е, а преди срещата на работната група тази сутрин. Той взе листа от факса, който бе изпратен от Националния център за лични досиета. Ричър го остави на бюрото си до двата документа, които бе получил предишния ден, и зачете имената с надеждата да открие някаква връзка, която да го отведе до убиеца.