— Бък е сгрешил. Няма друго име. Аз поне не знам да има. Бях там цели три години. Никога не съм чувал за още един член на екипа.
Жената впери поглед в Бриджман. Тя не помръдна в продължение на цели десет секунди, след което вдигна рамене. Взе листа и химикалката, прибра ги в джоба си и каза:
— Мисля, че приключихме тук. — Жената протегна ръка и докосна челото на Бриджман. — Чакай малко! Изглеждаш ужасно. Най-добре да отворим прозореца. Чистият въздух ще те ободри. Не искам да те оставим в това състояние…
— Не можете — каза Бриджман. — Прозорците в тази болница не се отварят.
— Точно този се отваря. — Жената мина покрай Бриджман, завъртя надолу дръжката и прозорецът наистина се отвори. Тя бръкна под яката на бялата си престилка и издърпа тънка верижка, която изхлузи през главата си. На верижката висеше ключът за прозореца. — Ето — и тя го пусна в предното джобче на пижамата на Бриджман. — Подарък. И още нещо, преди да си тръгнем. Попита кои сме. — Жената изправи рамене. — Казвам се Роберта Сансон.
Другата жена, онази с клипса на показалеца, стана от стола си.
— А аз съм сестра й. Вероника Сансон. Ние сме дъщери на Морган Сансон.
Морган Сансон. Ехо от миналото. Неприятно ехо. Четири срички, които Бриджман се бе надявал никога да не чуе. Трябваше му само частица от секундата, за да осъзнае значението на чутото току-що, после той се отблъсна рязко от стената. Опита се да заобиколи Роберта Сансон, но нямаше никакъв шанс. Беше прекалено слаб. Мястото беше прекалено ограничено. Сестрите бяха прекалено добре мотивирани. Роберта направи крачка встрани и препречи пътя му. А после го сграбчи за раменете и го блъсна назад, като го притисна към перваза на прозореца. Вероника се наведе и го хвана за краката точно над глезените. Тя се изправи, а Роберта натисна назад. Бриджман зарита във въздуха. Замята се наляво-надясно. Роберта и Вероника натиснаха още веднъж. И още веднъж, за да са сигурни, че всичко ще мине според плана. След което оставиха гравитацията да свърши останалото.
2
Джак Ричър идваше за пръв път във военната база „Рок Айланд“ в Илинойс. И беше вторият следовател от Военната полиция, който я посещаваше в рамките на последните две седмици. Първото посещение бе в отговор на сигнал за липсващи автомати Ml6, но впоследствие се оказа, че това не отговаря на истината. Ричър бе новобранец в частта, в която бе командирован след разжалването си от майор в капитан, и на него се падаха най-скучните и най-безперспективни случаи. Като например злоупотребите със складовите наличности.
Сержантът, подал сигнала, бе посрещнал Ричър на главния вход. Разликата във възрастта им бе десетина години. Двамата бяха еднакви на ръст — метър и деветдесет и три — но Ричър бе по-широкоплещест и по-тежък от възрастния мъж с бледа кожа и фини, деликатни черти. Сержантът едва ли тежеше повече от осемдесет килограма, което го правеше поне с трийсет кила по-лек от Ричър. Униформата му висеше на раменете и Ричър изпита сериозни притеснения за здравето му.
След като двамата си размениха обичайните любезности, сержантът поведе Ричър към стрелбище Е, разположено близо до западния периметър на военната база. Той заключи масивната стоманена врата зад тях и отиде до масата за зареждане на оръжия до задната стена. Върху нея лежаха шест автомата Ml6, подредени в стройна редица с цевта в противоположната посока и ръкохватката отдясно. Оръжията не бяха нови. Те бяха прекарали доста време на бойното поле. Това бе очевидно. Но пък бяха добре поддържани. Редовно почиствани. И определено не бяха повредени или занемарени. Нищо притеснително на пръв поглед. Никакви видими индикации, че нещо не е наред.
Ричър взе втория автомат отляво, провери дали патронникът е празен, огледа го за дефекти и плъзна пълнителя на място. После застана в началото на коридора за стрелба. Избра режим на единична стрелба. Пое си дъх. Задържа го. Изчака следващия удар на сърцето да отшуми и натисна спусъка. Червената звезда върху каската на мишената, разположена на трийсетина метра от него, се пръсна във въздуха. Ричър свали оръжието и се обърна към сержанта. Лицето на по-възрастния мъж си оставаше все така безизразно. По него нямаше дори бегъл намек за изненада. Или разочарование. Ричър стреля още пет пъти. В бърза последователност. Резкият звук от изстрелите рикошира от стените. Празните гилзи изтракаха на циментовия под. Куршумите оформиха ясно очертана буква Т върху гърдите на мишената. Стрелба като по учебник. Оръжието не показваше никакви проблеми. Но сержантът продължаваше да не реагира.