Кучето спаси живота на Луси Адам. Софи. Златен ретривър.
Луси и Чарли закусваха заедно на верандата, разположена между стъкления парапет на върха на скалата и задната част на дома им. Йогурт, плодове, кафе и портокалов сок. Чарли би предпочел омлет или нещо друго, което да съдържа бекон или наденички, но предвид усилията, които полагаше да закопчае панталона си, бе крайно наложително да внесе известни промени в начина си на хранене. Което определено не го радваше. И бездруго Чарли никога не беше в настроение сутрин, а новата диета не се отразяваше никак добре на духа му. Той не спря да се мръщи, цупи и мълчи, докато закусваше, а когато Софи пусна играчката си в краката му, Чарли просто я изрита надалече.
— Хайде, момиче! — каза Луси, стана и изгледа съпруга си. — Не му обръщай внимание! Ела да се поразходим.
Чарли изчака жена му да си обуе обувките, да вземе каишката и да тръгне на север по пътеката между скалите, след което мигом отблъсна купичката с йогурт. Надигна се от стола и влезе в кухнята. Минута по-късно се върна на верандата с кроасан в ръка, но не седна, а подмина масата и наостри слух. Стори му се, че чува нечий глас. Ето го отново! Този път по-силен! Долетя накъде от скалите. Гласът принадлежеше на жена, която повтаряше една-единствена дума:
— Помощ!
Чарли остави кроасана на масата и се втурна към парапета. Надвеси се, погледна надолу и видя на метър и нещо под него жена. На двайсет и няколко. Слаба, стройна, с черна коса. Тя лежеше на една от тесните скални издатини, които ветровете и дъждовете бяха оформяли в продължение на хилядолетия. Жената явно се бе изкачила от плажа в подножието на скалите. Самият Чарли бе открил два-три различни маршрута за катерене още когато бяха купили къщата. Но тогава той бе много по-млад. И по-лек. Имаше трудни участъци, но те бяха долу, в основата. Жената се намираше в безопасност. Нямаше вероятност да падне. Не и ако не го направеше съзнателно. Чарли огледа тялото й за наранявания. Не забеляза кръв по главата или по дрехите й. Не забеляза някой крайник да е изкривен в неестествена позиция.
— Трябва ли ви помощ? — попита той.
Жената отвърна:
— Не. Но на вас ви трябва.
Чарли усети силен удар в гърба си. Толкова силен, че се блъсна в парапета. Бедрата му опряха в горния ръб, а торсът му премина над него, в резултат на което тялото му се преви на две и той замаха с ръце, за да се хване някъде. Понечи да се изправи, но не можа да помръдне. Някаква тежест го притискаше. Две тежести, осъзна той. Чифт ръце, опрени в лопатките на гърба му.
Роберта Сансон се изправи и каза:
— Само един човек може да ти помогне, Чарли. Ти самият. — Тя извади от джоба си лист хартия и го поднесе пред лицето му. — Прочети тези имена и ми кажи кое липсва.
— Не мога — отвърна Чарли. — Нямам очила.
Роберта поклати глава и прибра листа.
— Добре. Изреди ми ги. Това са имената на членовете на твоя научноизследователски екип в Индия през шейсет и девета.
Чарли мълчеше.
Роберта сграбчи китките му. Вероника вдигна ръце от раменете му, но го хвана за глезените и започна да повдига краката му.
— Не! — извика Чарли и зарита във въздуха. Той направи опит да се освободи от хватката на двете жени, но напразно. Единственият резултат бе, че пелвисът му опря в ръба на стъклото. — Пуснете ме!
— Ще те пуснем — заяви Роберта. — Но щом ни кажеш липсващото име. Ще те пуснем и никога няма да ни видиш. Обещавам.
Чарли замълча. Болката в костите на бедрата му ставаше непоносима. Той изхленчи, след което изброи шест имена.
— И?
— И какво? Това са всички.
— Пропускаш някого.
— Не.
— Напротив. Хайде! Кажи ни го!
— Няма никой друг. Щях да знам, ако имаше. Бях там от самото начало.
— Оуен Бък ни каза, че има.
— Бък беше луд! Истински параноик! Все говореше за тайни проекти, за които трябвало да уведоми властите. Но така и не го правеше. Знаете ли защо? Защото нямаше какво да им каже!
— Имал е много какво да каже. И той го каза на нас, а ние му повярвахме. Сега очакваме от теб да чуем името.
— Не знам други имена!
— Последен шанс!
— Няма никой друг!
— Добре. Щом така предпочиташ…
Вероника повдигна краката на Чарли още по-високо, докато ръцете му опряха в земята. Роберта се изправи и обви ръце около колената му. Вероника се прехвърли през парапета и улови десния крак на Чарли. Сестра й хвана левия. Двете се спогледаха и отброиха на глас едно, две, три. А после вдигнаха краката на Чарли и ги бутнаха напред към океана. Инерцията помогна на тялото му да преодолее скалната издатина, върху която допреди малко лежеше Роберта, и да полети далече от стръмния склон. Чарли се претърколи във въздуха, набра скорост и отскочи на няколко пъти от скалите, преди да падне на плажа. Тялото се приземи с главата надолу, в резултат на което тя се заби няколко сантиметра в пясъка и вратът се счупи.