В салона имаше един сервитьор и трима клиенти, които заемаха две от по-малките маси. Сервитьорът пресрещна Смит и останалите и попита:
— Маса за трима? Закуска или ранен обяд?
— Искаме да се срещнем със собственика — каза Ричър.
Думите му озадачиха сервитьора, който отвърна:
— Той не е тук.
— Ще го изчакаме.
— Добре… предполагам… Стига да си поръчате нещо и да не блокирате маса, в случай че се появяват други клиенти.
— Ще го изчакаме в кабинета му.
— Невъзможно — поклати глава сервитьорът.
— Сигурен ли си? — отвърна Ричър и се запъти към задната част на салона.
Сервитьорът го последва, като подскачаше и пърхаше около него като превъзбудено дете. Смит и Нилсън вървяха на няколко крачки след тях. Ричър подмина всички маси и се озова пред завеса, бродирана в червено и златно, която закриваше входа отсреща. От двете й страни бяха окачени огромни картини на възрастни мъже в старовремски военни униформи, яхнали уморени бели коне. Ричър отметна завесата. Пред погледа му се появиха малко фоайе и стълба, която водеше нагоре. На най-долното стъпало ги очакваше мъж, седнал на дървен стол. Той се изправи. На ръст беше колкото Ричър, но гръдният му кош бе толкова голям, че ръцете му стърчаха встрани. Мъжът изгледа сърдито Ричър, но не каза нито дума.
Сервитьорът избърза напред и каза:
— Съжалявам, Сергей. Този клиент… се е изгубил. Сигурен съм, че неволно влезе тук… — После пристъпи на пръсти и зашепна на Ричър: — Елате! Позволете да ви настаня на масата ви. Ако направите достатъчно голяма поръчка — шампанско и хайвер, прасенце сукалче може би — ще забравим това малко недоразумение. Сергей ще остане тук. А вие ще си тръгнете, без той да ви нарани.
Ричър не каза нищо. Той се бе надявал да завари тук именно някой като Сергей. Присъствието му означаваше, че зад тези стълби се крие нещо важно. С малко късмет това можеше да се окаже кабинетът на собственика. В такъв случай там щеше да има още телохранители. Може би с габаритите на Сергей, а може би още по-едри. Вероятно въоръжени. Готови да се втурнат долу и да ликвидират всяка заплаха и при най-малкия намек за такава. Което означаваше, че Сергей няма късмет, защото Ричър нямаше намерение да му предостави възможността да отстъпи доброволно. Трябваше да подходи директно. Той наведе глава. Съвсем леко. Колкото да увеличи инерцията на удара. Напрегна мускулите на врата, гърдите и корема си. А после се преви леко в кръста, хвърли се напред и заби чело право в лицето на Сергей. Това бе примитивен, брутален, опустошителен удар. От тези, които Ричър обичаше най-много. Сергей не го очакваше. Нямаше време да реагира. Нямаше шанс да се защити. Носът и скулите му не издържаха на удара. Хрущялът му бе премазан. Зъбите му се посипаха по килима. Шурна кръв, която опръска ризата му. Сергей залитна назад, падна по гръб и остана неподвижен. Половината му тяло лежеше на пода, половината — на стълбите.
Ричър се обърна към сервитьора, изтри кръвта от челото си и каза:
— Качваме се горе. Ако заваря някой тук, когато си тръгнем, ще направя с теб това, което направих със Сергей. Разбра ли?
Ричър заобиколи безжизненото тяло на Сергей и тръгна нагоре по стълбите. Смит и Нилсън го последваха само след секунда. Избликът на насилие от страна на колегата им ги бе накарал да изгубят ума и дума. Ричър тръгна по коридора, който минаваше перпендикулярно на стълбите, по цялото протежение на сградата. Двата му края завършваха с прозорци, от едната му страна имаше шест врати, а от другата — четири. Стените бяха боядисани в твърде убит нюанс на бадемово кафяво и целите бяха осеяни с драскотини и вдлъбнатини. Голи крушки, провиснали от тавана, осигуряваха осветлението. Една от тях се държеше само на двете жици и примигваше от време на време. Като изключим салона долу, останалата част от това място прилича на нещо средно между градско сметище и склад за леснозапалими материали, помисли си Ричър. Може пък заведението да не изкарваше достатъчно пари. Може би бившият съветски шпионин не бе запознат с високите стандарти на интериорния дизайн. Или с мерките за безопасност на сградите. А може би просто не му пукаше.
Смит и Нилсън последваха Ричър по коридора. В същия момент най-близката врата се отвори рязко. Излезе мъж, който спокойно можеше да мине за близнак на Сергей. Той бе същият като ръст и тегло, имаше същите огромни мускули. Този човек обаче не остана неподвижен. Той наведе глава и се втурна напред.