Ричър посочи пълнителя.
— Колко?
— Шестнайсет — отвърна сержантът.
— Виетнам?
— Три мисии. Нито една засечка. Ако не е счу…
Ричър плъзна превключвателя на най-ниска позиция. Автоматична стрелба. Моделът бе стар, от времето, преди конструкторите да добавят и режим от по три изстрела. Ричър се прицели в гърдите на мишената и увеличи натиска върху спусъка. Куршумите би трябвало да разкъсат на парчета зеления пластмасов торс. Десетте останали куршума щяха да го направят на кайма за по-малко от секунда. Но нищо не се случи. Защото спусъкът не помръдна. Ричър върна превключвателя на единична стрелба и се прицели в лицето на мишената. Куршумът пръсна носа й на две. Ричър отново превключи на автоматична стрелба. И отново оръжието не реагира. Не можеше да има никакво съмнение. Превключвателят отказваше да застане в тази позиция.
— Всички ли са в това състояние? — попита Ричър. Сержантът кимна.
— Всички. Целият сандък.
Ричър отиде до масата за зареждане и проверка на оръжията и остави автомата. Той свали пълнителя, провери патронника, разглоби автомата и го огледа внимателно. Накрая се обърна към сержанта и каза:
— Тази планка е с нестандартен размер и не позволява автоматична стрелба. В нея има две дупки. Превключвателят може да застане само в две позиции вместо в три.
— Точно така — съгласи се сержантът.
— Това не е военен модел. Някой е подменил оригиналните части с цивилна версия. Превърнал е M16 в полуавтоматично оръжие.
— Не виждам друго обяснение.
— Откъде пристигнаха тези автомати?
Сержантът сви рамене.
— Административна грешка. Подготвили са голяма партида за унищожение, но са объркали нещо и два сандъка се озоваха тук погрешка.
Ричър изгледа автоматите на масата.
— Някой е решил, че тези оръжия са негодни и подлежат на унищожение, така ли?
Сержантът отново сви рамене.
— Не споделям това мнение. Мен ако питате, състоянието им е напълно приемливо. Това са оръжия, които би трябвало да изпратим на съхранение в резерва. Отворих сандъка и не забелязах нищо нередно. Но извадих един автомат и го разглобих. Веднага видях проблема. Също като вас.
— Кой решава кои оръжия подлежат на унищожаване?
— Специална комисия. Временна. Следва определена процедура. След „Пустинна буря“ създадоха подобни комисии с мандат от една година. Войната в Залива се оказа чудесна възможност да модернизираме въоръжението си. Освен това натрупахме излишъци, които трябва да бъдат оценени тук по някакъв начин. Огнестрелните оръжия са наша отговорност. Проверяваме ги и ги категоризираме. Използваме цветна скала. Оръжията, които маркираме със зелено, са напълно годни и трябва да останат на служба. Оранжевите са ограничено годни и трябва да бъдат продадени или използвани за стрелково обучение на цивилни. Това очевидно не се отнася за автоматичните оръжия. И накрая тези, които маркираме с червено, са негодни и подлежат на унищожение.
— С други думи, изпратили са ви „червен“ сандък, а е трябвало да получите „зелен“?
— Точно така.
Ричър се замисли за момент. Обяснението на сержанта звучеше логично. Армията непрекъснато изпращаше въоръжение и оборудване на грешни адреси. Обикновено в това нямаше никаква умисъл. Както каза сержантът, административна грешка. Но Ричър се питаше дали тази „грешка“ не е свързана с получения наскоро сигнал за откраднати автомати Ml6. Някой спокойно би могъл да бракува напълно годни оръжия и да напълни сандъците с камъни, желязо или каквото там разполага подръка, стига да натъкми съответното тегло. А после да изпрати съответните сандъци за унищожаване и да продаде оръжията на черния пазар. Така оръжията вече не съществуваха — поне по документи — и никой нямаше да ги търси. Подобна схема бе напълно осъществима. Тук обаче се бе случило нещо съвсем различно. Ричър лично бе чел доклада. Проверката бе извършена внезапно. Без никакво предупреждение. Инспекторите бяха връхлетели изневиделица. И бяха действали доста съвестно. Бяха отворили всички сандъци с оръжие в цялата база. Бяха сверили номерата. Невъзможно бе да липсва не автомат, а джобно ножче.
Или поне цяло джобно ножче…
— Кога ви доставиха тази пратка? Погрешка — попита Ричър.
Сержантът извърна поглед, докато пресметне наум, след което отвърна:
— Преди петнайсет дни. Знам какво ще ме попитате сега. Но отговорът няма да ви хареса.
— И какво ще ви попитам?
— Как да проследим коя част е използвала тези оръжия в Залива. Преди да ги върнат обратно.
— И защо ще ви питам точно това?