Ричър се отблъсна със задния си крак, смени посоката, завъртя се в кръста и стовари същия юмрук върху мъжа, застанал в срещуположния ъгъл на квадрата. Целеше се в лицето му. И залагаше на сила, а не на прецизност. Но този противник се оказа бърз. Предугади хода на Ричър. Предвид разликата в теглото им мъжът предпочете да блокира с две ръце. Решението му се оказа правилно. Ударът на Ричър не попадна в целта. Той бе отклонен и профуча на безопасно разстояние от ухото на противника. В мига на контакта обаче Ричър сви ръка. Лакътят му се изви настрани и върхът му се заби в носа на мъжа. Той се свлече като костюм, изхлузил се от закачалката, а Ричър смени посоката, преди падащият да се озове на пода. Върна се в първия ъгъл на квадрата. Мъжът, застанал вдясно от него, също се движеше. Насочваше се към място, което вече бе празно. Ролите им се размениха. Сега той не можеше да види Ричър. За миг остана напълно беззащитен. А Ричър имаше правило. Получиш ли шанс да неутрализираш противника, не го пропускай. Никога. Не се колебай. Не се замисляй дали постъпваш спортсменски или не. Не следвай никакви правила. Затова Ричър направи крачка напред. Той удари мъжа в десния бъбрек. Удари го силно и бързо с протегнати напред кокалчета на свитите пръсти за по-голям ефект. Повтори същото упражнение и с левия бъбрек. А когато мъжът залитна напред и се свлече на колене, Ричър го изрита в главата, сякаш се намираше на футболното поле.
Остана само един противник. Той застана пред бюрото и започна да вади нещо от джоба на панталона си. Дръжка на нож. А после натисна един месингов бутон и от дръжката изскочи лъскаво зловещо острие.
— Замахнеш ли към мен с това нещо, ще те накарам да го изядеш — каза Ричър.
Последният оцелял протегна ръката с ножа и замахва бавно наляво-надясно в плавно, сякаш подигравателно движение.
— Да не кажеш после, че не съм те предупредил! — заяви Ричър.
Той посегна настрани и вдигна стола, на който бе седял един от мъжете, а после го завъртя така, че краката му да сочат право напред. И се втурна напред. Сблъсъкът отхвърли мъжа назад. Той размаха ръце и ножът му се озова твърде далече от целта. Ричър продължи напред. Противникът му се блъсна в ръба на бюрото, залитна и се просна върху издраскания му дървен плот. Ричър пусна стола, прикова китката на мъжа с една ръка и използва другата си, за да смаже гръкляна му. А после вдигна китката му, стовари я върху бюрото и го принуди да пусне ножа. Накрая вдигна крак и постави коляно върху гърдите на мъжа. Взе ножа. Прибра острието. Стисна с два пръста носа му.
Противникът му задържа дъха си за трийсет секунди. Четиресет и пет. Лицето му почервеня. Очите му се изцъклиха. И накрая отвори уста. Задави се, закашля се, едва успя да си поеме дъх. Ричър напъха ножа в устата му, докато единият му край не опря в сливиците. След което го изправи и го заби с главата напред в стената.
Мъжът зад бюрото беше дръпнал стола си назад, за да не пострада случайно от ножа. Сега изчака секунда-две, стана, заобиколи бюрото, изправи падналия стол и го върна на мястото му до стената. Огледа един по един изпадналите в безсъзнание мъже, след което насочи вниманието си към Ричър. Беше с дванайсет-тринайсет сантиметра по-нисък, но поне с двайсет килограма по-тежък. Краката му бяха сравнителни къси, но тънкият му кръст караше гърдите и раменете му да изглеждат огромни като на анимационен герой. Той застина неподвижно за миг, а после се хвърли изненадващо право към Ричър с широко разперени ръце. Опита се да го сграбчи и да го събори на пода. Ричър реагира незабавно. Пристъпи напред. Вдигна ръка. С лакътя напред, досущ като върха на стоманен прът. Лакътят му се сблъска с носа на мъжа. Нападателят спря на място. Краката му обаче продължиха да се движат. Стъпалата му изгубиха контакт с пода, той се просна по гръб и не помръдна повече.