— Открих го. В канала има проход, който води до фалшива шахта за въглища от другата страна на стената. Така се е измъкнал. Последвай ме. Бързо! Трябва да разберем къде е отишъл след това.
14
Ричър приклекна и пребърка джобовете на мъжа. Извади портфейл и го отвори. Подаде го на Смит, за да огледа съдържанието му. Вътре в прозрачно отделение имаше шофьорска книжка на името на Валери Кержаков.
Ричър каза със силен глас:
— Чудя се как ли ще реагира руската общност във Вашингтон, когато открие, че Максим Сарбоцки е такава префърцунена откачалка, че не само си измисля имена, ами се прикрива зад двойник? Обзалагам се, че ще избухне в смях. И ще спре да идва в малката му чайна.
Откъм едната стена долетя шумолене. Част от дървената ламперия зад двата стола се плъзна встрани. От образувалия се отвор излезе мъж, облечен в костюм. Сакото му се издуваше издайнически под лявата мишница. И неговата глава бе обръсната. Мъжът бе висок, но не и гигант. Широкоплещест, но не и внушителен. Габаритите му се вместваха някъде по средата между тези на Сергей и по-дребните мъже, които в момента лежаха в безсъзнание на пода.
— Сам ли си? Криеш ли някое приятелче вътре? Защото, не се обиждай, но едва ли ще постигнеш нещо сам — каза Ричър.
— Нямам намерение да се бия с теб. Ако имах… — Той потупа издатината на сакото си, след което отстъпи крачка назад и подкани с жест Ричър да го последва: — Моля!
Ричър мина през скритата врата. Смит и Нилсън направиха същото. Така всички се озоваха в друго помещение със същата форма и размери. В него също имаше един прозорец, бюро и два стола отпред. Отстрани бе разположен кожен диван. По стените бяха окачени картини с бойни сцени от XIX в. В единия ъгъл имаше конзола с малки телевизионни екрани. Шест на брой. Всичките черно-бели. Те предаваха в реално време образи от стаята, която Ричър бе напуснал току-що, от коридора, стълбите, две зони на чайната и тротоара отвън. Ричър се обърна към мъжа зад бюрото:
— Хареса ли ти представлението?
Мъжът много приличаше на Кержаков с тази разлика, че можеше да стои изправен. Той имаше същите широки рамене и гърди като бъчва. Същата квадратна глава, малки очи и чело на неандерталец. Той впери поглед в Ричър и вдигна рамене, сякаш за да покаже, че е видял какво ли не.
— Ти ли си Сарбоцки? — попита Ричър.
Човекът настръхна.
— Аз съм Негово кралско височество принц…
— Стига глупости! — прекъсна го Ричър. — Това е Америка. Все едно дали си син на крал или на курва.
Сарбоцки се намръщи и попита:
— А ти си?
— Джак Ричър. Въоръжени сили на САЩ.
— От армията? Всички ли?
— Горе-долу.
— Какво искаш?
— Дойдох да ти направя услуга.
— Каква услуга?
— Услугата се състои в това, че няма да опожаря чайната ти.
— Не е кой знае каква услуга.
— Бъди сигурен, че няма да получиш по-добро предложение.
— Явно. Предполагам, че искаш нещо в замяна.
— Не много. Малко информация.
— И защо да ти имам доверие?
— А защо да ми нямаш? — Ричър посочи телевизионните екрани. — Сам се убеди, че това не е посещение от вежливост.
— Не можеш да ме принудиш да ти сътруднича. Имам си закрила.
— Така ли? — възкликна Ричър и се огледа. — И къде е тя?
— Имам закрила от американското правителство. Имаме споразумение. Договор. Той ми дава сто процента гаранция.
— Така ли? А тази гаранция покрива ли щетите от пожар, в случай че тази чайна и всичко, което притежаваш, изгори?
Сарбоцки не отговори.
— Тя покрива ли риска информация за делата ти да достигне бившите ти колеги в родината? Онези, които си предал, за да сключиш въпросното споразумение или договор.
Сарбоцки кръстоса ръце, но не отговори.
— Чувам, че родината ти преживява тежка криза, разпада се като пясъчен замък. Обзалагам се, че доста от бившите ти колеги си търсят ново местожителство. Търсят хубав малък бизнес, в който да се включат. Но без да влагат пари.
Сарбоцки се облегна назад и събра длани като в жест за молитва.
— Може би ще успея да ти помогна по отношение на информацията, която търсиш. Но не мога да ти я дам просто така. Имам си принципи. Трябва да получа нещо в замяна.
— Какво?
— Ще излезеш на ринга срещу двама от моите хора. Едно е да гледаш подобни схватки на екрана, съвсем друго е да видиш подобен изблик на насилие на живо, при това съвсем отблизо, нали? — Сарбоцки въздъхна. — Обожавам подобни боеве. Толкова ми липсват!