Следващият номер, който Ричър набра, беше на брат му. Джо вдигна веднага.
— Ричър — каза той.
— Джо.
— Добре ли си?
— Да, а ти?
— И аз съм добре. Имам нова информация за теб. Става въпрос за Гари Уолш. Оказа се, че това е фалшиво име. Той току-що е приключил операция под прикритие. Доста продължителна при това… и трудна. Шефовете подозират, че психиката му е леко разклатена, а групата, в която е проникнал, е попаднала на следите му. Предполагам, че са го командировали при вас донякъде за да си почине, донякъде за да го скрият. Като изключим това, чух, че е доста свестен.
Двамата побъбриха още няколко минути на различни теми, най-вече за музика, след което Ричър затвори. Той се облегна на стола си, затвори очи и в главата му зазвучаха песните на Хаулин Улф. Ричър прекара приятно следващия час, преди пиукане в джоба му да прекъсне музиката. Беше пейджърът. Отново го викаха на съвещание.
Когато пристигна в заседателната зала, Кристофър Бейглин вече бе там. Смит влезе веднага след него, преди още вратата да се е затворила. Уолш седеше в другия край на масата и продължаваше да се взира през прозореца, сякаш не бе помръднал от мястото си от сутринта.
Ричър седна и каза:
— Няма смисъл да чакаме Нилсън. Почувства се зле и се прибра в хотела.
Бейглин се намръщи.
— Имена от шейсетте? — попита той.
Ричър му връчи лист с две имена. Смит не разполагаше с нищо. Както и Уолш.
Бейглин сгъна листа на Ричър, прибра го в джоба си и продължи:
— Добре. Слушайте внимателно. Имаме новини. Убиецът проникнал тази сутрин в дома на последния оцелял учен, Невил Притчард. Промъкнал се незабелязано покрай агентите, наблюдаващи къщата.
— Притчард мъртъв ли е? — попита Ричър.
— Не. Притчард не бил там. Но четирима агенти дебнели в засада вътре в дома му.
— Убиецът заловен ли е? Мъртъв ли е?
— Нито едното, нито другото. Агентите в къщата направили неуспешен опит да го задържат.
— И той се е измъкнал, така ли?
— Точно така.
— А дали агентите са го разгледали добре? Разполагаме ли с негово описание?
— Частично. Голямата новина е, че нашият убиец всъщност е жена, а не мъж. Новият ви приоритет е да отразите този факт в параметрите на вашето търсене.
Никой не помръдна.
— Какво чакате? — възкликна Бейглин. — Вървете!
Смит стана. Уолш се изправи с усилие секунда по-късно. Ричър не помръдна от мястото си. Новината нямаше никакво значение за него. И през ум не му бе минавало да изключи жените от своето търсене. Затова, вместо да си тръгне, той остана и попита:
— Имам въпрос. Притчард под охрана ли се намира?
Бейглин се поколеба.
— Не и в момента.
— Но сме направили опит да го задържим?
— Да.
— И къде е той сега?
— Не знаем. Оказа се доста труден за откриване. Което е единствената добра новина за момента. Нашият противник… противничка не е знаела, че Притчард е изчезнал, затова е проникнала в дома му. Следователно тя няма представа къде се намира Притчард. Това ни дава известна отсрочка, макар и съвсем кратка. Трябва да открием тази жена, преди тя да го открие. И да го убие.
15
Ричър, Смит и Нилсън се срещнаха във фоайето на хотела в шест вечерта, както се бяха уговорили. Отидоха в същия бар и седнаха на същата маса. Ричър и Смит си поръчаха бира, Нилсън започна с уиски.
— Какво? — възкликна той, когато видя изражението на своите колеги. — Смятате, че трябваше да продължа с водка ли?
Смит поднесе ръка към ухото си.
— Какво чувам? А! Черният ти дроб! Той смята, че трябва да си поръчаш вода.
Докато очакваха храната си, Ричър и Смит разказаха новините от следобедното съвещание. Когато приключиха, Нилсън си поръча още едно уиски и заяви:
— Прикриването на истината за съществуването на таен завод за производство на нервнопаралитичен газ е много по-силен мотив от прикриването на разработки и изпитания на противоотрови. Проведох няколко телефонни разговора. Разтърсих дърветата с надеждата да падне някой плод.