— Аз направих същото — обади се Ричър.
— Новата информация за Невил Притчард означава, че той е ключът към разобличаването на незаконната част от програмата. Неслучайно е единственият, когото от Пентагона са се опитали да поставят под охрана. Предполагам, че той е бил повече шпионин, отколкото учен. Представителят на Лангли в проекта. Или на Химическия корпус. Човекът, който дърпа конците на това разследване сега, трябва да е ръководел проекта тогава. Той ще загуби най-много, ако истината излезе на бял свят. Общественото мнение днес е настроено по такъв начин, че това ще означава край на кариерата му. Ще съсипе всичко, което е постигнал до момента.
— Човекът, който дърпа конците, е цинично копеле — заяви Ричър. — Можел е да осигури охрана на всички учени, но не го е направил. Предпочел е да ги остави да изиграят ролята на примамки. Направил е опит да ги използва, за да спипа убиеца, преди той да се добере до Притчард.
Нилсън издиша бавно и добави:
— Постъпил е безсърдечно. Разбирам как е стигнал до върха.
— Така е, но аз не разбирам нещо друго — обади се Смит. — Да се поставим на мястото на убиеца. Ако Притчард е ключът към разкриването на истината, защо да го оставям за накрая? Аз бих се насочила първо към него. Бих измъкнала нужната информация и бих продължила към следващия етап — злепоставянето на САЩ, изнудването на правителството, каквото и да представлява този следващ етап. Не е нужно да убивам останалите. Така спестявам време, намалявам рисковете.
Нилсън отпи голяма глътка уиски и каза:
— Възможно е тя съзнателно да е оставила Притчард последен, за да засили напрежението, на което е подложен той. Искала го е под силен стрес, за да се съгласи по-лесно да й сътрудничи.
— Не е изключено.
— А може би не е знаела всички имена от самото начало — продължи Нилсън. — Започнала е с по-незначителна фигура от дъното на хранителната верига, след което е продължила нагоре, към върха. Всяка жертва й е съобщавала ново име.
— Възможно е.
— Или е знаела всички имена, но не и кое е най-важното сред тях. Фактът, че е оставила Притчард последен, може да се дължи на чиста случайност.
— Не може да бъде — поклати глава Смит.
— Разбира се, че може — възрази Ричър. — Това е вариант на заблудата на комарджията. Вероятността Притчард да бъде избран последен е равна на вероятността да бъде избран първи, втори или на която и да било друга позиция. Изборът на дадено име не накланя везните в полза на Притчард при следващия избор. Не, шансовете да бъде изтеглено някое от останалите имена са равни.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Но въпреки това тук може да се крие нещо друго. Начинът, по който са извършени убийствата, ми изглежда твърде личен. Ако тя просто е искала да убие и седмината, редът няма значение. Ако е осъзнавала важността на Притчард, изглежда логично да го е оставила последен, защото неговата охрана ще бъде най-сериозна. Ако се беше насочила към Притчард от самото начало, щеше да удари джакпота.
— Прав си — съгласи се Нилсън, — но разсъжденията ти са прекалено академични. Възможно е тя да иска да разобличи „Тифон“. А може да иска да избие всички учени, участвали в проекта. Но независимо дали целта й е да намери информация, или да убие последния оцелял, тя пак ще тръгне след Притчард. Длъжна е да го направи. Затова ние трябва да го намерим първи, да я спрем и да се погрижим никой да не може да ни обвини в каквото и да било.
— Не — каза Смит и остави празната си чаша. — Пропускаш нещо. Ако тя търси информация, не се нуждае от Притчард. Някой друг знае всичко за „Тифон“. Някой, който вече разполага с доказателства. С фотографии. Информацията може да не е от първа ръка, но това не омаловажава стойността й.
— Флеминг — досети се Нилсън. — Журналистът.
— Тя може да промени приоритетите си. И да се насочи към него.
— Ако знае за съществуването му.
— Ние знаем, а работим по случая само от два дни. Откога работи тя? Явно знае доста за предишните жертви.
— Ще посетим Флеминг още утре. Веднага след сутрешния брифинг на Бейглин.
— Не. Още тази вечер — отсече Ричър. — Утре може да бъде късно.
Адресът на Флеминг, който Сарбоцки им бе дал, се оказа изоставена сграда, разположена на тясна ивица земя между магистрала I-295 и река Потомак. Сградата бе триетажна, с неправилна форма, построена от странни на вид оранжеви тухли. Едни секции от нея бяха издадени напред, други — хлътнали назад, което предполагаше, че е проектирана със специална цел, останала скрита за случайния наблюдател. Горната част на стените бе опасана с нещо като зъбери, досущ като европейски замък. Всички прозорци бяха покрити с ръждиви метални плоскости, а целият парцел бе заобиколен с ограда като онези, които строителните предприемачи използват.