— За да разберете кой краде долната част на цевната кутия. Някой ги краде, нали? След което ги продава. Така уличните бандити, или който там ги купува, могат да превърнат своите AP-15 в напълно автоматични оръжия. Персийският залив беше идеалното място за подобна подмяна на части. Ако се вярва на командването, армията проследява движението на всеки кламер. Но на практика? Различните поделения използват различни системи за отчетност. Много малко от тях са преминали на компютри. Повечето продължават да използват хартия. А хартията се губи. Мокри се. Къса се. Някой ще сбърка цифра, друг пише ужасно нечетливо. С две думи, по-лесно ще ви бъде да продадете чифт бикини на църковна служба на мормони, отколкото да проследите този проклет сандък.
— Не вярвате, че мога да продавам бикини ли?
Сержантът примигна.
— Сър?
— Няма значение — отвърна Ричър. — Не ме интересува кой е стрелял с тези оръжия в Залива. Защото частите не са откраднати там.
Роберта и Вероника Сансон чуха силното тупване, макар че се намираха далече от улицата. А после чуха и първите писъци, надвикали оживения трафик. Мониторът до леглото, който следеше сърдечната дейност, запищя отново. Двете назъбени линии отново станаха хоризонтални. На екрана се появиха две нули. Никаква сърдечна дейност. Този път показанията на апаратурата отговаряха на истината. Поне що се отнасяше до Кийт Бриджман.
Роберта зави наляво по коридора и пое към асансьорите в централното фоайе на болницата. Вероника зави надясно и се спусна по аварийното стълбище. Роберта достигна първия етаж преди сестра си. Тя мина покрай рецепцията, покрай кафенето и магазинчето, в което се продаваха цветя и балони, и продължи към главния изход. Роберта свърна на запад, измина една пряка и влезе в телефонна кабина. Сложи си латексови ръкавици и набра „Американ Еърлайнс“. Помоли за информация за следващите им полети. Когато приключи, набра „Юнайтед“. А после — Ти Дабъл Ю Ей. Прецени всички възможности. Накрая изхвърли ръкавиците в улично кошче и тръгна към обществения паркинг на съседната пряка.
Сержантът поведе Ричър към един склад, долепен до голяма ниска сграда, разположена в центъра на военната база. Докато двамата бяха в стрелбището, вятърът навън се бе усилил до такава степен, че сержантът едва успя да отвори широката метална врата и след като Ричър влезе вътре, с мъка се промъкна след него, преди поредният мощен порив да го отнесе. Макар и с много усилия, той все пак затвори вратата и дори я заключи. Помещението, в което се озоваха двамата, бе квадратно — шест на шест метра. Подът беше от гол цимент. Таванът също. Той бе поддържан от метални колони, боядисани с пожароустойчива боя, и върху тях имаше лампи с телени предпазни мрежи. До вратата бе монтиран телефон, а покрай стените бяха наредени стелажи, изработени от дебели стоманени профили, боядисани в сиво. Върху всеки стелаж бе окачен съответният надпис: Пристигнали, Зелени, Оранжеви, Червени. Вдясно до всяка табела бе оставен клипборд с няколко листа хартия. Помещението нямаше прозорци и въздухът бе натежал от мирис на оръжейно масло.
По стелажите бяха наредени сандъци с оръжия. По-къси отгоре, по-дълги отдолу. По стелажите, предназначени за оръжия, маркирани като „червени“, имаше четиринайсет сандъка. Ричър издърпа един от по-дългите, свали го на пода и отвори капака му. Извади от него един автомат M16. Оръжието изглеждаше в доста по-лошо състояние от онова, с което бе стрелял по-рано. Това бе сигурно. Ричър го разглоби, огледа цевната кутия и поклати глава.
— Този е оригинален — каза той.
Сержантът отвори друг сандък и провери един от автоматите вътре, също доста очукан и ожулен.
— И този е наред — обяви сержантът.
Отстрани на всеки сандък бе изписан номер. Ричър взе клипборда от „червения“ стелаж и отгърна на последния лист. Сандъкът, който бе прегледал току-що, беше заведен в склада от човек с инициалите Ю. Е. Сандъкът, който сержантът бе избрал, беше заведен от някой си Д. С. Ричър видя само още един чифт инициали — Л. X. Той избра сандък със съответстващата маркировка, разглоби един от автоматите вътре и вдигна цевната кутия, за да може сержантът да я огледа добре.
— Джакпот! — възкликна сержантът.
— Тези оръжия са заведени от Л. X. Кой е Л. X.?
— Сержант Хол. Тя ръководи екипа, който извършва инспекциите и инвентаризациите.
— Сержант Хол е жена?
— Да. Сержант Лиса Хол. Как…
— А Ю. Е. и Д. С. са мъже?
— Да, но…
— И няма други жени в екипа?
— Не, но аз…
Ричър вдигна ръка.
— Преди петнайсет дни ти си получил погрешка „червен“ сандък. Преди четиринайсет дни ние получихме сигнал за откраднати Ml6. Проверихме сигнала. Не открихме липси.