— И смяташ, че идването ни тук е един вид проверка? Че искаме да се убедим с очите си, че не възнамеряваш да създаваш проблеми?
— В живота ми все така се случва, че появи ли се някой изневиделица, целта му не е да ми помогне, а да ми навреди. Защо да очаквам, че този път ще е различно?
— Ами ако някой гарантира за нас?
— Кой?
— Сарбоцки. Ти го познаваш. Той вече е сключил своята сделка с правителството. Получил е желаното. За какво му е да те предава?
Флеминг се замисли за момент, след което кимна.
— Добре, май това ме устройва.
— Ще те заведем при него — предложи Ричър. — Ще си поговорите. После ще те върнем тук.
— Няма да напусна това място. Казах ви го вече. Ще му позвъним.
— Как?
Флеминг посочи една врата в стъклената стена в другия край на помещението.
— Вие тримата тръгнете пред мен. И без резки движения!
Вратата ги отведе в квадратен вътрешен двор. Той бе заобиколен от четири страни от други части на сградата с изключение на голям портал за автомобили, блокиран в момента от купчини стари гуми. Ричър предположи, че оттук някога са влизали камионите с доставки, а дворът е осигурявал достатъчно светлина на помещенията от вътрешната страна на сградата. Възможно бе тук пациентите да са правили физически упражнения. Може би дори е имало градини, пътеки, пейки. Вероятно грижливо поддържани. А сега наоколо не растеше нищо освен рехави бурени, изникнали между купчините боклуци. Централната част на вътрешния двор бе пуста. Три от стените бяха празни с изключение на графитите, които ги покриваха. Покрай западната стена обаче плътно до тухления зид бяха паркирани три каравани. Корпусът им бе алуминиев. Сега той бе потъмнял, но Ричър предположи, че някога е бил лъснат до блясък.
Флеминг посочи първата каравана вляво.
— Това е офисът ми — каза той. — Средната каравана служи за дневна, а последната — за спалня.
Флеминг отвори вратата на „офиса“, пресегна се, натисна ключа на осветлението и вътрешността на караваната грейна. Той направи знак на останалите да влязат преди него. Под прозореца имаше бюро. Най-обикновено бюро, семпло и функционално, с метална рамка и дървен плот. Стол на колелца, който бе видял и по-добри дни. Тапицерията му бе прокъсана на няколко места, през които се подаваха мръсни оранжеви късчета пълнеж. Имаше и кожен фотьойл, който не изглеждаше в по-добра форма. Останалата част от пространството бе заето от рафтове. Изглеждаха саморъчно направени и всичките бяха отрупани с книги, папки, купчини листа и списания. Една от стените бе покрита с дипломи, награди и статии в рамки. И една-единствена снимка. На Флеминг като доста по-млад. Той изглеждаше по-слаб, а косата му бе тъмнокестенява. Седеше в лодка и прекосяваше река в джунглата. Нищо чудно да бе във Виетнам.
Ричър кимна към купчината листа на бюрото и попита:
— Още ли работиш?
Флеминг сви рамене.
— Не стоя със скръстени ръце. Не пиша. Не и под моето собствено име. Прекалено опасно е. Но помагам на разни хора. Върша проучвания, редактирам, коригирам.
Той отмести листата и зад тях се показа телефон. Флеминг вдигна слушалката.
— Това нещо работи ли? — възкликна Смит.
— Смяташ, че ще имитирам телефонен разговор? — попита Флеминг. — Разбира се, че работи. Всичко тук работи. Ако прекараш толкова време, колкото мен, в страни от Третия свят, ще се научиш да вземаш назаем едно-друго. Малко електричество оттук. Малко вода оттам. Телефонен сигнал. Кабелът свързва и другите две каравани.
Флеминг притисна слушалката между рамото и брадичката си и без да изпуска пушката, набра номер, който помнеше наизуст. Ричър чу бавния провлачен звън, последван от груб и рязък глас, но не успя да различи отделните думи.
— Извинявай… — каза Флеминг. — Да, знам колко е часът. Но случаят е спешен. При мен има трима души, които твърдят, че ти си ги изпратил. — Той описа Ричър, Смит и Нилсън, след което изслуша отговора и каза: — Благодаря. Ще те държа в течение.
Флеминг върна слушалката върху вилката и вдигна пушката. Опря я в рамото си, насочи я към Ричър и каза:
— Сарбоцки не те познава.
— Обади му се пак — отвърна Ричър. — Напомни му за пожара. Изразих се съвсем ясно къде ще бъде той, когато подпаля чайната му.
Флеминг свали оръжието. На лицето му изгря бледа усмивка.