— Нещо ме притеснява… — заяви Ричър. — Жената от онази снимка в „Таймс“. Не видях името й, но ми се стори позната.
— Сюзан Каслуга на млади години — отвърна Флеминг. — Това е първата й работа след колежа.
— Сюзан Каслуга, съпругата на Чарлс Стаморан? — изненада се Ричър. — Министъра на отбраната?
— Точно така — кимна Флеминг. — Тя се прибра от Индия след инцидента, напусна „Мейсън Кемикал“ и основа „АмериКем“. Компанията се превърна в една от най-големите в света. Тя продължава да работи там. Главен изпълнителен директор.
— Не ви ли се струва странно?
— Кое по-точно?
— Стаморан създава работна група, чиято цел е да предотврати изтичането на информация около проект Сто деветдесет и две, а сега разбираме, че жена му е участвала във въпросния проект — обясни Ричър. — Това означава, че Стаморан е лично заинтересован от нашето разследване.
— Но тя не е участвала в проект Сто деветдесет и две. Или в „Тифон“ — възрази Флеминг. — Работила е за „Мейсън“ по цивилни проекти. Правителството използвало неизбежните допирни точки между разработването на оръжия и научните изследвания на цивилни специалисти, за да прикрие програмите, по които са работели военните. Но служителите на „Мейсън“ не са имали представа за тайните изследвания. Като онзи саботьор Сансон например.
— Снимката й е във вестника. Тя е участвала в операцията по замитане на следите.
— Не вярвай на всичко, което четеш във вестниците. Проверих я, преди да напиша статията. Всички казаха едно и също. Не забравяй, че става въпрос за шейсетте години. Сюзан Каслуга е жена, току-що завършила колеж, никой не би я допуснал до секретна лаборатория, освен за да почисти вътре. Никой нямаше да й обърне внимание, ако на шефовете не им бе потрябвало красиво лице за пред камерите и фотоапаратите. Според първоначалните съобщения Каслуга се включила активно в усилията на аварийния екип. Но впоследствие я представиха като говорител на компанията. Не би могла да участва в проект Сто деветдесет и две или „Тифон“. Чакай малко! Ще ти покажа още нещо.
Флеминг се върна при лавиците и прехвърли купчина кафяви пощенски пликове. Извади един, изсипа съдържанието му на бюрото и измъкна лист с някаква схема върху него.
— Това е организационната структура, която съставих по време на проучванията за друга статия, посветена на химически завод в Шри Ланка. Същата история като в Индия. Химически завод с цивилно производство служи като параван за секретна правителствена лаборатория. Въпросната лаборатория изпълнявала две цели. Първо, разработвала противоотрови срещу съветските биологични оръжия. И второ, разработвала собствени биологични оръжия. Един и същ човек координирал двата проекта и докладвал на шефовете си в Щатите. В Шри Ланка не е имало нито изтичане на смъртоносен газ, нито поле, осеяно с трупове, затова историята бледнее пред случилото се с проект Сто деветдесет и две и „Тифон“.
Ричър взе от Флеминг листа със схемата и я разгледа внимателно. Имената на учените бяха съвсем различни, което не го изненада. Но мястото, където трябваше да фигурира ръководителят на програмата, бе празно. Нямаше име. Нямаше длъжност.
Едва ли ще остане празно още дълго, помисли си Ричър.
17
Третият ден на Ричър във Вашингтон започна по същия начин, както и предишните два. Той взе душ, облече се, закуси набързо, купи си чаша кафе за из път и измина пеша краткото разстояние, което го делеше от офисите на работната група. Днес той предпочете да повърви. Не бе спал добре и се надяваше малко физическа активност в съчетание с кофеина и свежия въздух да му се отрази добре. Цяла нощ го измъчваше нещо, което бе чул в караваната на Флеминг. В съзнанието му изникваше образът на човек, който се промъква крадешком в сенките на голямо и сложно оборудване. Който отваря някакъв кран или клапан. Опитва се да изпрати някакво послание, но не иска да нарани никого. А после същият този човек научава, че е избил повече от хиляда невинни. Днес, десетилетия по-късно, на другия край на света бяха загинали още петима души. Смъртта им трябваше да се впише по някакъв начин в общата картина, но това така и не случваше. Ричър пропускаше нещо. Нямаше съмнение в това. Имаше чувството, че всички парченца от пъзела се намират пред очите му, но въпреки това не успява да види някои от тях. Сякаш гледаше далечна панорама, но през мъгла. Той знаеше, че небето ще се прочисти и тогава всичко ще дойде на фокус. Но не можеше да направи нищо, за да ускори процеса. Знаеше го от личен опит. Което не означаваше, че знанието го прави щастлив.