Кристофър Бейглин започна сутрешния брифинг с още едно изявление.
— Чуйте ме добре — каза той. — Агентите, участвали във вчерашния опит за задържане в дома на Невил Притчард, са изписани от болницата и са успели да напишат отчети за случилото се. В резултат на това разполагаме с още информация. Убийцата не работи сама. Тя има партньорка… или по-точно, съучастница. Втората жена шофирала камион на Ю Пи Ес, който оставил първата пред дома на Притчард. А после блокирала зрителното поле на екипите за наблюдение и дала възможност на убийцата да проникне в къщата. Предполагам, че втората жена е помогнала на убийцата да избяга. На този етап не е ясно дали тя е замесена в останалите убийства, но аз не бих се изненадал, ако е така. Между двете има някаква връзка, но не знаем каква точно. Очевидно обаче информацията е важна, затова трябва да коригирате параметрите на търсенето съобразно нея. Тя ще ви помогне да стесните значително кръга на заподозрените.
— За съжаление, това не се отнася за армията — обади се Ричър. — За периода, който ни интересува, няма жени, избягали от своите поделения. Няма никакво значение дали търсим една или две жени. Освен това не открих информация за жени на военна служба, получили съответното обучение, които да са свързани с участници в проект Сто деветдесет и две през шейсетте.
— Същото е положението и при нас — каза Нилсън. — Намираме се в задънена улица, поне от гледна точка на Управлението.
Никой друг не каза нито дума.
— Агент Смит? — попита Бейглин.
— Няма съвпадения сред хората, които Бюрото издирва — каза Смит. — Възможно е да става въпрос за спящ агент. Или спящи агенти, активирани неотдавна. Или за двама нови агенти, инфилтрирани наскоро. Но според мен и двата варианта са малко вероятни.
Бейглин кимна и каза:
— Уолш, има ли смисъл да те питам?
Уолш отмести очи от прозореца.
— Не.
А после се обърна и отново зарея поглед в далечината.
— Добре — каза Бейглин. — Всички знаете кого се опитваме да открием. Действайте!
Времето, което Вероника Сансон прекара на телефона, даде своите плодове. Тя започна с презумпцията, че Невил Притчард ще иска да пътува колкото се може по-малко. Това бе основен принцип при всяко бягство. Сведи до минимум времето, което прекарваш на път към убежището. Тя допусна и още нещо — степента на готовност за бягство, демонстрирана от Притчард, предполагаше, че той предварително е подготвил своето убежище. Затова Вероника прозвъни всички къмпинги в радиус от осемдесет километра от дома му. Фактът, че той живееше близо до крайбрежието, улесни задачата й. Океанът силно ограничаваше територията на издирване. Вероника обясни на хората, с които говори, че току-що се е преместила да живее в Анаполис със съпруга си и търси място за редовни екскурзии сред природата през уикенда. Двамата нямали нито деца, нито кучета и предпочитали място, където не идват много млади семейства. Всъщност колкото по-отдалечено и изолирано, толкова по-добре. Те били опитни къмпингари и не се нуждаели от кой знае колко удобства. И тъй като не обичали промените, предпочитали да сключат дългосрочен договор, за да си гарантират, че мястото ще бъде винаги на тяхно разположение. Два къмпинга отговаряха на изискванията. Сестрите решиха да проверят първо по-близкия.
По-малко от десет минути след като Ричър се прибра в офиса си, на вратата се почука. Тя се отвори, преди той да е казал и дума. В стаята влезе Смит. Отблизо изглеждаше бледа, а под очите й имаше тъмни кръгове.
— Ричър, може ли да поговорим?
— За какво? — попита той.
— Мисля, че трябва да кажем на Бейглин какво знаем. Какво научихме снощи от Флеминг.
— Така ли? Защо?
— Смятам, че целта ни не се е променила. Трябва да спрем убийците и да спасим Притчард. Да запазим проект Сто деветдесет и две в тайна. Нямаме основания да предполагаме, че мотивът на убийците се е променил. Става въпрос за отмъщение или придаване публичност на случилото се. Може би и двете. Промени се обаче кръгът на потенциалните заподозрени. Вече не говорим за агенти на КГБ. Нито пък за шепа войници или шпиони, чиито роднини са пострадали от проекта. Не. Говорим за роднините на хиляда съсипани семейства. Какво прави това? Пет хиляди души? Десет хиляди?
— Възможно е.
— Прекалено много са. Помисли за логистиката. Ще трябва да се свържем с онази компания, „Мейсън Кемикал“, ако съществува все още, ако пази документация по случая. Нуждаем се от сътрудничеството на индийското правителство. Също и на индийската армия, ако сме прави, че убийците са преминали военно обучение. А най-вероятно сме прави.