— Което води до друг проблем. Индийската армия започна да набира жени сравнително скоро. Не е възможно нашите заподозрени да са преминали нужното обучение.
— В такъв случай трябва да се концентрираме върху семейства или индивиди, емигрирали в страни, чиито армии приемат жени от поне… колко, пет години? Още едно усложнение. Ще ни трябва помощ от Службата по имиграция и натурализация, за да проверим кои от тях са били в страната по времето, което ни интересува. Не вярвам, че зад тази история стоят двама или трима души. Просто не е възможно. А и те не биха могли да направят нищо от разстояние няколко хиляди километра. Семействата са получили обезщетение, нали? Въпреки това не можем да проследим парите, защото са били платени от ЦРУ в чужда държава. Няма съмнение, че са използвали фиктивни компании. Шансът да открием Голямата стъпка е по-реален.
— Може да проверим какъв ефект са оказали тези пари. Семейства, които изведнъж са си купили нови къщи. Или са започнали бизнес, който са финансирали с пари в брой. Или са напуснали селото и са се преместили в града. Или в чужбина.
— Добри идеи. Но отново не можем да го направим сами. Затова трябва да говорим с Бейглин. Трябва да го информираме, за да може той да се заеме с тези въпроси и да мобилизира съответните ресурси.
— Звучи логично. Но има още един проблем. Невъзможно е да го направим, без да разкрием какво знаем за „Тифон“. За хилядата жертви. Това знание не се е отразило добре на Флеминг.
— Така е. Аз също не искам да прекарам остатъка от живота си в тъмна килия или да се крия в изоставена сграда като плъх. Но в случая имаме и морално задължение. Става въпрос за човешки живот. И евентуално за репутацията на страната ни.
На вратата се почука отново. Влезе Нилсън, който присви очи, когато видя Смит.
— За какво си говорите? — попита той.
— За това, което научихме снощи — отвърна Ричър. — Обсъждаме какво да правим с информацията.
— Какво да правим ли? — възкликна Нилсън. — Че то е очевидно. Да предадем щафетата на Бейглин. Да го оставим да си заслужи заплатата. Вижте, ако продължим както досега, ще получим същия резултат. Тоест ще стигнем доникъде. Рано или късно Невил Притчард ще умре, истината за проект Сто деветдесет и две ще се разчуе или и двете. Тогава шефовете ще ни нарочат за виновни. Не знам за вас, но аз определено не го искам.
— Добре — каза Ричър. — Но не можем да го направим, без да издъним Флеминг. Това ли искате? Не смятате ли, че той е пострадал достатъчно?
— Не, не искам да го издъня — сви рамене Нилсън, — но нали си чувал онази приказка за омлета и яйцата? Предполагам, че наистина може да го тикнат зад решетките. Не че сега си живее като цар. Едва ли ще го приберат, ако историята не се разчуе.
— Възможно е да настъпят усложнения и за нас, тъй като ние също знаем какво се е случило.
— Не вярвам. Ние сме професионалисти. Не сме репортери, които само търсят поредния скандал. Знаем да пазим тайна. Правим го непрекъснато.
— Е, Ричър, какво смяташ? — попита Смит. — Да кажем ли на Бейглин или не?
— Трябва да отчетем още един момент, преди да решим — каза Ричър. — Загинали са хиляда души. Невинни хора. Смъртта им е била заметена под килима. Смятам, че имаме морално задължение. Знаем какво се е случило. Видяхме снимките. Редно ли е да си затворим очите?
— Редно е да не буним духовете. Никой не е извършил престъпление. Никой не се е облагодетелствал. Никой не се опитва да измами правосъдието. Не можем да върнем мъртвите. Става въпрос за нещастен случай. Виновникът е мъртъв. Семействата на жертвите са получили компенсации. Би трябвало да се фокусираме върху проблема, който стои пред нас, а не да се ровим в миналото. Особено когато въпросното минало е погребано под минно поле.
— Не съм сигурна — обади се Смит. — Съгласна съм с Ричър. Трябва да помислим още. Ами ако не е било саботаж?
— Какво друго може да е било? — възрази Нилсън. — Управлението не е замесено. Можете да бъдете сигурни в това. КГБ също няма пръст в тази история. Сама го каза.
— Възможно е да става въпрос за небрежност — каза Ричър. — Или за пренебрегване на мерките за безопасност. Или за нещо много опасно по своята същност. Вижте местата, които са избрали. Не са изложили на опасност живота на американци. Ако е било безопасно, защо не са го правили в Ню Йорк или Калифорния?
Смит кимна.