— Автомобилът, който е използвал за бягството си, със сигурност е регистриран на фалшиво име. Не се съмнявам в това. Но кое е името? И как да го открием?
— Зависи каква е целта му. Ако иска да напусне страната, ще използва лек автомобил. Нещо удобно и надеждно, което не привлича внимание. Резервоарът трябва да е достатъчно голям, за да стигне до летище, пристанище или дори да прекоси границата. Ако това е бил планът на Притчард, вече сме го изпуснали. Никога няма да го открием. Вероятно се излежава на плажа в някоя държава, е която нямаме договор за екстрадиция.
— Не ми звучи никак оптимистично.
— От друга страна, бягството в чужбина е избор, който правят по-младите. То е свързано с прекалено много стрес. Човек трябва да се движи бързо, да носи много неща, а летищата крият опасности. Там има охрана. Полицаи. Ограничен брой изходи. Притчард е възрастен. Освен това е пенсионер. Човек, който би предпочел да използва опита, а не мускулите си. Който ще остави мозъка да свърши тежката работа. Представям си го на някое закътано местенце, седи на брега на тихо езерце и замята въдица във водата в очакване цялата тази суматоха да отшуми. Или приятелчетата му да се задействат и да открият източника на опасността. В такъв случай би избрал кемпер. Гаражът е достатъчно голям.
— Аз също залагам на кемпер. Но къде би могъл да отиде? Може да е навсякъде в страната. В Канада дори. Или в Мексико. Кемперите позволяват голяма мобилност. Нали това е идеята да имаш такова возило.
Ричър се замисли за момент. Той нямаше никакъв опит с кемпери, но предположи, че целта им е сходна с тази на армейските бронетранспортьори — осигуряване на мобилност в съчетание с укритие и подслон. Нещо като бойна машина „Брадли“, но е повече удобства и по-малко оръжия. Транспортно средство, което е в състояние да превозва определено количество продоволствие. Вода. Гориво. Но все пак тези неща имат някакъв лимит. На шофьора ще му се наложи рано или късно да зареди отново. Ричър предположи, че съществуват специални места, където това се прави. Той взе картата на Смит и я разстла до сателитната снимка.
— С каква скорост се движат кемперите?
Смит сви рамене.
— Нямам представа. Може би сто?
— Предполагам, че Притчард не би искал да остане на пътя за повече от час. Ето какво ще направим. Ще открием всяко място, което е в състояние да осигури прясна вода за кемпера му, в радиус от шейсет километра от дома му. Свържи се с местните ченгета. Изпрати им най-актуалната снимка на Притчард, която откриеш. Нека да има полицай на всяко едно от тези места, който да разпита служителите дали са виждали това лице. Предупреди ги да действат дискретно. Намерят ли човек, който го е виждал, веднага да съобщят. Да не установяват контакт с Притчард. Той е параноик. В момента предпочита да бяга, но това лесно може да се промени.
— Занимавала се е с научни изследвания, а е после станала мениджър. Защо нея? — попита Вероника Сансон и се облегна на седалката си.
— Защото е била там — отвърна Роберта, включи на скорост и вдигна крака си от спирачката.
— В Индия? Откъде знаеш?
Роберта се мушна в една пролука в трафика.
— По-малка си, затова не помниш пресконференциите по телевизията. Снимката й се появи във всички вестници. Тя беше говорител на фармацевтичната компания.
— Тя ли беше? Изобщо не направих връзката. Но тя беше цивилна, не беше от ЦРУ или армията. Как може да ни помогне?
Роберта натисна педала на газта.
— Когато бях в дома на Притчард, позволих на четвъртия агент да ми сложи белезници. Сама се поставих в неизгодно положение. Как иначе щях да отпратя другите? И как той щеше да се озове в безсъзнание на пода, когато ти пристигна? Агентът ме подцени. Нали съм само жена. Мъжете винаги подценяват жените. Същото, което правиш ти в момента. Сюзан Каслуга е умна. Способна. Находчива. Вероятно и любопитна. Би трябвало, след като е постигнала толкова много. Кой знае какво е видяла там? Какво е чула? До какви заключения е стигнала? Обзалагам се, че никой не си е направил труда да я попита, защото е жена. Тогава е била млада. Нищо чудно да знае тайната, дори да я е погребала дълбоко в паметта си, без да осъзнава значението й. Не можем да изключим подобна възможност, без поне да опитаме.