— Добре. Разбирам логиката ти. Но как ще се доберем до нея? Тя ръководи корпорация, която струва милиарди долари. Съпругът й е министър на отбраната. Не може просто да влезем в кабинета й. Не може просто да почукаме на вратата й.
— Ще постъпим както обикновено. Ще наблюдаваме. Ще чакаме. И ако се появи възможност, ще се възползваме от нея.
Телефонът в Пентагона иззвъня точно в 14:27 източно стандартно време. Часът на обаждането не следваше предварително уговорения график.
Мъжът, който вдигна слушалката, изслуша мълчаливо обаждането, след което затвори и набра номера в кабинета в дома на Чарлс Стаморан.
Министърът седеше, потънал в размишления, на стола си. Звънът го сепна, нужни бяха още няколко иззвънявания, преди да прекоси стаята и да вдигне слушалката. Той се покашля и попита:
— Какво има?
Мъжът повтори съобщението, което бе чул преди минута и което бе запаметил дословно:
— Невил Притчард е мъртъв. Причината е отравяне с въглероден окис. Бил е в кемпера си, а от ауспуха към салона водел маркуч, за който се предполага, че е поставен от самия Притчард, макар да няма предсмъртна бележка. Тялото му е открито благодарение на анонимно обаждане на деветстотин и единайсет. Предварителната оценка на съдебния лекар гласи, че е мъртъв от четири дни.
Стаморан застина, притиснал слушалката до ухото си. Това не беше самоубийство. Ако Невил Притчард възнамеряваше да убие някого, той щеше да убие агентите, нахлули в дома му, или жените, които го преследваха. Нямаше да убие себе си. Нещо във времевия интервал не беше наред. Ако Притчард бе мъртъв от четири дни, това означаваше, че е убит в същия ден като Джеф Браун в Ню Орлиънс. А това бе сложна операция. Всички онези телефонни разговори, жабешката отрова. Убийството на Притчард изискваше време. То беше извършено на твърде голямо разстояние от Ню Орлиънс. Логистиката просто не се връзваше. Съдебният лекар сигурно бе сгрешил, макар и с няколко часа. Притчард вероятно бе убит същата нощ, когато се бе измъкнал от дома си. Явно жените го бяха проследили. В края на краищата един кемпер не е кой знае колко бърз, трудно може да се измъкне при преследване. Явно жените бяха видели сметката на Притчард, а не агентите, които Стаморан бе изпратил. Но не това бе основният проблем. Въпросът бе дали Притчард е проговорил или не. Вероятно не, тъй като жените бяха продължили да избиват останалите учени. Вероятно не. А това бе съвсем различно от категорично не. Изглеждаше логично жените да оставят най-ценната си мишена за накрая.
Стаморан вдигна слушалката и каза:
— Три неща. Проверете за следи от мъчения по тялото на Притчард по време на аутопсията. Изтеглете агентите от дома му. Запазете работната група. Наредете й да удвои усилията си и да идентифицира жените.
Стаморан не обичаше да разпилява ресурсите, с които разполагаше. Но ако съществуваше вероятност двете жени да се насочат към него, щеше да му бъде от полза да знае истинската им самоличност.
Ричър и Смит приключиха със съставянето на списъка с местата, на които Притчард би могъл да скрие кемпера. Списъкът изпълни два листа. Смит ги пъхна в картата и тръгна към вратата, когато пейджърът й изпиука. Към него се присъедини и този на Ричър. Сигналът му прозвуча с половин тон по-ниско и с лек дисонанс.
Кристофър Бейглин стоеше прав, зареял поглед през прозореца на заседателната зала. С гръб към масата. Ричър и Смит заеха местата си. Последва ги Уолш. Бейглин се обърна към вратата. Изражението му можеше да се определи като нещо средно между гняв и страх.
— Нилсън няма ли да се присъедини към нас? — попита той.
— Той разследва нещо. Може да се забави — отвърна Ричър.
— В такъв случай ще започнем без него. Ще бъда кратък. Невил Притчард е мъртъв. Тялото му е открито в кемпер на петдесет километра от дома му. Ауспухът е свързан с маркуч, който води вътре.
— Следователно убийците ликвидираха и последния човек в своя списък. Това означава ли, че ще се върнем към обичайната си работа? — попита Смит.
— Големи късметлии сте, че все още имате работа. Ползата от вас беше същата като от перука по време на ураган. Отговорът е „не“. Трябва да хванем двама серийни убийци. Не успяхме да ги спрем, но можем да ги спипаме, по дяволите. Знаете какво да правите. Вървете!