Уолш вдигна ръка. Последва неловко мълчание, което той наруши:
— Имам нещо.
Бейглин вече се бе надигнал от мястото. Той спря, след което седна отново. Ричър и Смит се спогледаха.
— Знам, че не допринесох много по отношение на идентифицирането на заподозрените, и съжалявам. И тъй като гледката през прозореца ми дотегна, реших да свърша нещо. Захванах се с това, от което разбирам. Проследих парите. Имам нюх за тези неща. Проучих задълбочено финансовото състояние на жертвите. Оказа се доста объркано. Лош баланс между приходи и разходи. Непоследователен подход към активи и пасиви. Което е обичайно. Единственото изключение е Притчард. Той се оказа богат.
— Колко богат? — попита Бейглин.
— Много богат. Мога да ви съобщя точните числа, ако ви интересува.
— Да. Непременно. Откъде са дошли парите?
— Това също е интересно. На пръв поглед източникът са лихви и дивиденти от консервативни инвестиции. Но сумата е нищожна в сравнение с тази на първоначалната инвестиция. Все още не съм открил откъде е дошла тя.
— Добре. Продължавай да работиш по това. Виж къде ще те отведе. Ричър и Смит, от вас очаквам имената на убийците.
— Имам един въпрос — обади се Ричър. — Става въпрос за тялото на Притчард. Имало ли е следи от физически наранявания? От електрически ток? Наркотици в кръвта?
— Не. Защо питаш?
— Какво да кажа? — сви рамене Ричър. — Просто съм любознателен.
Смит скъса списъка с къмпингите в мига, в който влезе в кабинета на Ричър.
— Спестихме на полицията доста работа — каза тя. — Сега и Притчард е мъртъв. Какво мислиш?
— Това ме подсеща за времето, когато бях дете, а баща ми служеше във Филипините. Домът ни изглеждаше доста невзрачно. Майка ми реши да отглежда цветя в саксии, за да му придаде по-уютен вид. Но растенията, които тя харесваше, все умираха. Каквито и усилия да полагаше, резултатът бе един и същ. Цвете след цвете повяхваше и отиваше на боклука. Накрая майка ми попадна на една книга по градинарство, която откри в библиотеката на военната база. Прочете главата, посветена на болестите по растенията. И откри причината. Според книгата тя се криеше в прекалено многото вода или в прекалено малкото вода.
— С други думи, невъзможно е да се каже какво означава смъртта на Притчард.
— Но е възможно да има огромни последици. А може да няма никакво значение.
— Какво ще кажеш за Уолш? Изведнъж излезе от комата. Не го очаквах.
— Аз се радвам за него. Говорих с брат ми. Той също работи в Министерството на финансите. От него разбрах, че Уолш току-що е приключил операция под прикритие. Нещата не се развили добре. Изглежда, че страда от посттравматичен синдром.
— Нямах представа. Горкият. Вземах го просто за мързелив глупак. Да се надяваме, че ще се оправи. Какво мислиш за парите на Притчард? Смяташ ли, че това има значение?
— Случвало ли ти се е да разследваш някого, да откриеш, че той разполага с много пари, и после да се окаже, че това не е имало значение?
Ричър и Смит останаха в офиса до обичайния край на работното им време. Пет и десет. Нилсън още не се бе върнал. Той не се появи и във фоайето на хотела в шест, не ги очакваше и в бара, където двамата се настаниха на обичайната си маса.
Смит седна срещу Ричър, опря лакти на дървения плот и попита:
— Не си женен, нали, Ричър?
— Аз ли? — усмихна се той. — Не. А ти?
Смит извърна поглед и точно в този момент се появи сервитьорката.
— Само двамата ли сте днес?
— Засега — отвърна Ричър и забеляза сянката на разочарование, преминала по лицето й.
Отсъствието на Нилсън, който си поръчваше доста за пиене, означаваше, че тя ще получи по-малък бакшиш.
— Какво да ви донеса? — попита сервитьорката.
Ричър и Смит си поръчаха бира и вечеря, тъй като вече бяха научили менюто наизуст. Когато сервитьорката се отдалечи, Смит вдигна лявата си ръка, за да може Ричър да я види по-добре.
— Няма халка — каза тя.
Това бе вярно, но на Ричър му се стори, че забелязва лека вдлъбнатина на мястото, където някога може би е имало халка.
Смит се приведе леко напред и попита:
— Някакви идеи за утре? Говорих с колегата, който проучва семейство Сансон. Съпругата и децата заминали за Израел след самоубийството на Морган. По всичко изглежда, че животът им не е бил никак лек. Едно от момчетата, Ричард, починало. Свръхдоза. Райън е в затвора за разпространение на наркотици. От Роналд и Робърт няма и следа. Казах на моя човек да продължи да търси.
Храната им пристигна и когато приключиха с вечерята, Ричър попита: