— Какво мислиш за Сюзан Каслуга?
Смит вдигна рамене.
— Не знам нищо за нея освен онова, което съм чела във вестниците.
Сервитьорката взе празните им чинии и когато тя се отдалечи достатъчно, за да не чува разговора им, Ричър продължи:
— Тя е била в Индия. Вероятно е познавала Сансон. А това означава, че разполага с информация, която може да ни бъде от полза. А после се сетих, че е омъжена за министъра на отбраната.
— Не виждам какво общо има работата на съпруга й — намръщи се Смит.
— Работната група е създадена по негова заповед. И това е свързано с незаконните проекти, които са разработвали в онзи химически завод. Жената е работила в същия завод. Не обичам съвпаденията.
— Понякога съвпаденията са напълно случайни. Във всеки случай, едва ли тя е работила в секретната част на завода. Била е служителка на „Мейсън Кемикал“, цивилна компания. Преди време четох досието й. Каслуга и Стаморан се запознали през седемдесет и втора и се оженили през седемдесет и пета. По това време той бил важна клечка в ЦРУ. Представи си през какви проверки е преминала тя. Вероятно е най-честният човек, когото някога ще срещнеш.
— Защо тогава е излъгала?
— Кога е излъгала?
— През шейсет и девета. Казала, че при инцидента са загинали седем души. Пропуснала останалите хиляда.
Смит помълча за момент и каза:
— Човек лъже само когато знае, че думите, които изрича, не отговарят на истината. Откъде би могла да знае действителния брой на жертвите? Съмнявам се, че ЦРУ или армията са допуснали външни лица до мястото на трагедията. Вероятно са я поставили пред обективите, защото е била млада и красива, а също и достатъчно наивна, за да каже онова, което й наредят.
— Възможно е.
— Мисля, че е добра идея да поговорим с нея за Сансон. Убедена съм, че трябва да го направим.
— Да отидем…
Вратата на бара се отвори рязко, чу се звук сякаш от късане на изкуствена материя, последван от силен тропот. Появи се Нилсън. Бе се заплел в найлоновата завеса, която висеше от рамката на вратата, след което се беше спънал и паднал. Той успя да се изправи, приглади измачкания си костюм, тръгна към масата и се настани до Ричър с думите:
— Къде е сервитьорката? Трябва ми уиски! И то веднага!
— Като те гледам, май си пил достатъчно.
Нилсън наклони глава настрани.
— Правилно. Пил. В минало време. Затова сега имам нужда от още.
— Явно си попаднал на много жаден информатор.
— Не беше информатор. Освен това Франк не пие. Това — Нилсън посочи разхлабената си вратовръзка и петното върху ризата си — се случи, след като той си тръгна.
— Цял следобед ли си пил?
— Ако го бях срещнал на закуска, щях да започна от сутринта.
— Лоши новини ли ти съобщи? — попита Ричър.
— Лоши? Това е най-слабото определение, за което се сещам. Ето какво ми каза той. В Управлението няма никакви документи, свързани с проект „Тифон“. Нито една улика за съществуването му. Всичко е погребано дълбоко. Така постъпват с операциите, които могат да се превърнат в бомба с часовников механизъм. Но Франк умее да намира информация. Попитах го кой е ръководел проекта. Той не можа да посочи конкретно име, но направи нещо почти толкова важно. Каза ми името на човека, отговарял за всички проекти с обозначение 19x. Всички. И техните разклонения. С други думи, кой е отговарял и за Сто деветдесет и две, и за „Тифон“. Сещате ли се кое е името?
Смит поклати глава. Ричър не каза нищо.
— Чарлс Стаморан.
19
Нилсън получи своето уиски. И то двойно. Смит последва примера му и си поръча уиски с вода. Ричър се спря на кафе. Черно, с чаша вода, но газирана.
— В тази история има само едно хубаво нещо — продължи Нилсън. — Чудехме се дали да се ровим в проект „Тифон“. Вече имаме отговора. Ръководител на проекта е министърът на отбраната. Трябва да стоим колкото се може по-далече от него. — Нилсън пресуши чашата си и добави: — И това не е единствената гадост. Има още нещо. Съдбата ни е в собствените ни ръце. Става въпрос за онези жени. А също и за Невил Притчард. Ако той изчезне, всичко ще бъде наред. Ако те го спипат и само го убият, всичко ще бъде наред. Но ако хванат и той проговори, с нас е свършено. Стаморан няма да стои със скръстени ръце, няма да поеме вината за всички жертви. Ще потърси на кого да я прехвърли. На нас или на някой нещастен учен от шейсетте. Момент… Каква добра идея. Трябва да намерим някой глупак от шейсетте и да му го пробутаме. Утре сутрин ще се захванем първо с това. А може да му поднесем на тепсия още някой агент на КГБ. Смит, криеш ли някой такъв в ръкава си? Виждам, че нямаш ръкави, но нали се сещаш какво имам предвид?